« ал-Имран »
« стих-14 »
زُيِّنَ لِلنَّاسِ حُبُّ الشَّهَوَاتِ مِنَ النِّسَاء وَالْبَنِينَ وَالْقَنَاطِيرِ الْمُقَنطَرَةِ مِنَ الذَّهَبِ وَالْفِضَّةِ وَالْخَيْلِ الْمُسَوَّمَةِ وَالأَنْعَامِ وَالْحَرْثِ ذَلِكَ مَتَاعُ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا وَاللّهُ عِندَهُ حُسْنُ الْمَآبِ
българската транслитерация: Зуййинe лин наси хуббуш шeхeуати минeн нисаи уeл бeнинe уeл кaнатирил мукaнтaрaти минeз зeхeби уeл фъддaти уeл хaйлил мусeууeмeти уeл eн’ами уeл хaрс(хaрси), заликe мeтаул хaятид дуня, уaллаху индeху ХУСНУЛ МЕАБ(мeаби).
Разкрасена се показа за хората любовта към страстите им: към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но Лика на Аллах е най-прекрасното място за приют.
