« ал-Имран »
« стих-119 »
هَاأَنتُمْ أُوْلاء تُحِبُّونَهُمْ وَلاَ يُحِبُّونَكُمْ وَتُؤْمِنُونَ بِالْكِتَابِ كُلِّهِ وَإِذَا لَقُوكُمْ قَالُواْ آمَنَّا وَإِذَا خَلَوْاْ عَضُّواْ عَلَيْكُمُ الأَنَامِلَ مِنَ الْغَيْظِ قُلْ مُوتُواْ بِغَيْظِكُمْ إِنَّ اللّهَ عَلِيمٌ بِذَاتِ الصُّدُورِ
българската транслитерация: Ха eнтум уляи тухъббунeхум уe ля юхъббунeкум уe ту’минунe бил китаби куллих(куллихи), уe иза лeкукум калю амeнна, уe иза хaлeу aдду aлeйкумул eнамилe минeл гaйз(гaйзи), кул муту би гaйзикум, иннaллахe aлимун би затис судур(судури).
Ето, вие (истинските вярващи) сте такива, вие ги обичате, а те не ви обичат. Вие вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Повярвахме”, но щом се уединят, хапят пръстите си от яд заради вас. Кажи им: “Умрете с яда си!” Аллах наистина знае съкровеното в сърцата.
