« ал-Имран »
« стих-117 »
مَثَلُ مَا يُنفِقُونَ فِي هِذِهِ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا كَمَثَلِ رِيحٍ فِيهَا صِرٌّ أَصَابَتْ حَرْثَ قَوْمٍ ظَلَمُواْ أَنفُسَهُمْ فَأَهْلَكَتْهُ وَمَا ظَلَمَهُمُ اللّهُ وَلَكِنْ أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ
българската транслитерация: Мeсeлу ма юнфикунe фи хазихил хaятид дуня кe мeсeли рихин фиха съррун eсабeт хaрсe кaумин зaлeму eнфусeхум фe eхлeкeтху уe ма зaлeмeхумуллаху уe лякин eнфусeхум язлъмун(язлъмунe).
Онова, което те (неверниците) раздават в земния живот (за показност и самохвалство) прилича на посева на хора, които угнетяват самите Себе си (не спазват заповедите и забраните на Аллах, заради което непрекъснато губят), и който посев от внезапен мразовит вихър е поразен. И не Аллах ги угнети, а те сами се угнетяват.
