29/ал-Анкабут-1: Алиф. Лам. Мим.

29/ал-Анкабут-2: Нима хората, казвайки „ Повярвахме!” си мислят, че ще бъдат оставени без изпитания ?

29/ал-Анкабут-3: И кълна се, че и онези преди тях изпитахме. Аллах несъмнено знае кои говорят истината и кои лъжат.

29/ал-Анкабут-4: Нима вършещите злини, мислят че ще преминат нашето изпитание? Колко лошо е отсъждането им!

29/ал-Анкабут-5: И който пожелае срещата с Аллах (пожелае да достигне Лика на Аллах през земния си живот), в този случай­ отреденото от Аллах време за това непременно ще настъпи (духовното тяло непременно ще срещне Лика на Аллах). Той е Всечуващия, Всезнаещия.

29/ал-Анкабут-6: А който се бори, то той само за собствената си душа се бори. И наистина Аллах не се нуждае (от нищо) от световете.

29/ал-Анкабут-7: А вярващите (желаещите да срещнат лика на Аллах през земния си живот) и вършещите праведни дела ( изчистващи пороците от душата), несъмнено ще покрием лошите им постъпки (грехове) и ще ги възнаградим с по-хубаво от това, което са вършили.

29/ал-Анкабут-8: И Ние повелихме (заповядахме) на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принуждават да съдружаваш Мен с онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и тогава Аз ще ви известя какво сте вършили.

29/ал-Анкабут-9: А вярващите (праведните) и вършещите праведни (прочистващи душите) дела, непременно ще ги удостоим да са сред праведните.

29/ал-Анкабут-10: И когато хора, казали “Ние повярвахме в Аллах!” бяха подложени на страдания по пътя на Аллах, сееха смут, все едно това е наказание от Аллах. А когато дойде помощ от твоя Господ, казаха: “Ние наистина бяхме заедно с вас!” Нима Аллах не знае най-добре това, което е вътре в световете?

29/ал-Анкабут-11: И наистина Аллах знае кои са вярващите и кои лицемерите.

29/ал-Анкабут-12: И отричащите рекоха на вярващите : “Следвайте нашия път и ние ще понесем прегрешенията ви!” Ала те не ще понесат нищо от прегрешенията им. И наистина те са лъжци.

29/ал-Анкабут-13: И те (лъжците) ще носят заедно със своето бреме и тяхното бреме. И в Съдния ден непременно ще бъдат разпитани за това, което са измисляли.

29/ал-Анкабут-14: И наистина изпратихме Нух (Ной) при неговия народ (като пророк), и така той прекара сред тях хиляда години без петдесет (950 години). И после ги грабна потопът, и те бяха угнетители.

29/ал-Анкабут-15: И така спасихме него и обитателите на Ковчега, и го сторихме знамение (поука) за световете.

29/ал-Анкабут-16: И Ибрахим, рече на своя народ: “Станете раби на Аллах и бъдете притежатели на таква към Него (страх да не изгубите милостта на Му)! И ако проумявате, то това е по-доброто за вас.

29/ал-Анкабут-17: Но вие служите на идоли, вместо на Аллах, и измисляте лъжа. И наистина тези, на които служите, вместо на Аллах, не могат да ви дадат препитание.Така че искайте препитание от Аллах и бъдете Негови раби, и Му бъдете признателни! После при Него ще бъдете върнати.”

29/ал-Анкабут-18: А ако вземете за лъжа, то и другите преди вас също взеха за лъжа. Няма друг дълг (отговорност) за Пратеника, освен ясното послание.

29/ал-Анкабут-19: Не виждат ли как Аллах сътвори първончално? После ще го върне назад. Несъмнено това е лесно за Аллах.

29/ал-Анкабут-20: Кажи им: “Вървете по земята и вижте какво е първоначалното творение! После Аллах ще осъществи създаването на отвъдния живот. Наистина Аллах за всяко нещо има сила.

29/ал-Анкабут-21: И наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати.

29/ал-Анкабут-22: И вие не ще можете да възпрете (Аллах) с нещо нито на земята, нито на небето. И освен Аллах нямате друг покровител, нито помощник.”

29/ал-Анкабут-23: И онези не повярваха в знаменията на Аллах и на срещата с Него (срещата на духа приживе с Лика Му), именно тези изгубиха надежда за Моето милосърдие. И за тях ще има болезнено мъчение.

29/ал-Анкабут-24: Въпреки това отговорът на народа му (на Аврам (Ибрахим)) не бе друго, освен да кажат: “Убийте го или го изгорете!” А след това Аллах го спаси от огъня. И в това несъмнено има знамения за вярващи хора.

29/ал-Анкабут-25: И рече им (Ибрахим (Авраам)): “Наистина вие, в земния живот, приехте приятелството между вас и идолите, вместо Аллах. А после, в Съдения ден, една част ще отрекат друга и други ще се проклинат помежду си. И накрая огънят ще е вашето място на връщане, и не ще има избавители за вас.”

29/ал-Анкабут-26: После Лот повярва (последва) (Ибрахим (Аврам)), и рече: “Несъмнено Аз ще съм от преселилите се при своя Господ (духът ми ще срещне Аллах през земния ми живот). И Той е Всемогъщия, Премъдрия.”

29/ал-Анкабут-27: И Ние го дарихме с Исак и Якуб, и отредихме за потомците му Пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния той ще е сред праведниците.

29/ал-Анкабут-28: И Лот бе казал на своя народ: “Наистина вие вършите скверността, която никой преди вас на световете не е извършвал.

29/ал-Анкабут-29: Нима при мъже ще ходите и ще дебнете по пътищата, и ще вършите порицаваното при сбирките ви?” А отговорът на народа му бе: “Донеси ни тогава мъчението на Аллах, ако си от праведниците!”

29/ал-Анкабут-30: Каза им (Ибрахим): “Господи, помогни ме срещу хора, сеещи развала!”

29/ал-Анкабут-31: И когато Нашите пратеници дойдоха с радостната вест при Ибрахим, казаха: “Несъмнено ние ще погубим обитателите на това селище, защото обитатели му станаха угнетители.”

29/ал-Анкабут-32: Каза им (Ибрахим): “Но сред тях е и Лот. (Пратениците) : “Ние по-добре знаем кой е сред тях. Ще спасим него и семейството му, без неговата жена. (И тя) ще бъде от останалите.”

29/ал-Анкабут-33: И когато Нашите Пратеници дойдоха при Лот, домъчня му и му прималя. Казаха (те): “Не се страхувай и не тъгувай! И наистина Ние ще спасим теб и твоето семейство, без жена ти. (И тя) ще бъде от останалите.

29/ал-Анкабут-34: Ние непременно ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.

29/ал-Анкабут-35: И несъмнено оставихме от това (напастта от небето) ясно знамение за хора проумяващи.

29/ал-Анкабут-36: И при медйенитите (изпратихме) брат им Шуайб. И той им каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах и се надявайте на Сетния ден (деня на срещата с Аллах), и не сейте развала по земята (не възпирайте желаещите Лика)!”

29/ал-Анкабут-37: Но го взеха за лъжец и затова ги обхвана мощно сътресение, и осъмнаха безжизнени и наколене в домовете си.

29/ал-Анкабут-38: И за адитите, и самудяните, чрез разказа за (разрушените им) жилища, ви се обясни (показа). И сатаната разкраси за тях делата им, и така ги възпря от пътя (на Аллах), въпреки че бяха прозорливи (виждайки отричаха).

29/ал-Анкабут-39: И несъмнени Муса (Моисей) дойде при Карун, и Фараона, и Хаман с ясни знаци, но те се възгордяха на земята. Ала не можаха да се спасят (от мъчението ни).

29/ал-Анкабут-40: Така сграбчихме всеки с греха му. И срещу някои пратихме ураган, а някои ги обзе вик (мощтна звукова вълна), други сторихме земята да ги погълне, а останалите удавихме. И не Аллах ги угнети, а те сами угнетяваха душите си.

29/ал-Анкабут-41: Положението на взелите за покровители други, освен Аллах, прилича на положението на паяка, строящ си дом. А наистина най-слабият от домовете е домът на паяка, само да можеха да проумеят.

29/ал-Анкабут-42: Наистина Аллах знае какво те зоват, вместо Него. И Той е Всемогъщия, Премъдрия.

29/ал-Анкабут-43: И тези примери ги даваме за хората, но ги проумяват само знаещите.

29/ал-Анкабут-44: Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост. Несъмнено в това има знамения за вярващите.

29/ал-Анкабут-45: Чети от Книгата онова, което ти бе разкрито и отслужвай молитвата! Наистина молитвата предпазва от покварата и от порицаваното. Но несъмнено споменаването на Аллах е най-велико. И Аллах знае какво вършите.

29/ал-Анкабут-46: И спорете с хората на Писанието, освен с угнетителите сред тях, единствено и само по най-хубавия начин , и им кажете : “ Ние повярвахме в низпосланото и на нас и на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. И ние сме отдадените Нему.”

29/ал-Анкабут-47: И така ти низпослахме Книгата. Онези, на които дадохме Писанието, вярват в нея. И една част от тях вярват в нея (в Корана) и знаейки не отричат Нашите знамения, освен неверниците.

29/ал-Анкабут-48: И ти не чете книги преди това. И ти, не Го пишеш с ръцете си. Ако беше така, празнословците непремено щяха да се усъмнят.

29/ал-Анкабут-49: Не, Той (Коранът), това са знамения, изяснени в сърцата на дарените със знание. И те не отричат Нашите знамения знаейки, освен угнетителите.

29/ал-Анкабут-50: И казаха : “Не можеше ли да му бъдат низпослани знамения (чудеса) от неговия Господ?” Кажи им:“ Непременно знаменията (чудесата) са при Аллах и аз съм само един явен предупредител.”

29/ал-Анкабут-51: Не им ли бе достатъчно как Ние ти низпослахме Книгата, която им се чете? Несъмнено в това има милост и споменаване за вярващи хора.

29/ал-Анкабут-52: Кажи им :“Достатъчен e Аллах за свидетел между мен и вас. Той знае всичко що е на небесата и на земята.” А които вярват в лъжата и не вярват в Аллах, тези са губещите.

29/ал-Анкабут-53: И искат от теб мъчението да дойде бързо. Ако нямаше определен срок, мъчението щеше да ги сполети (веднага). И то ще ги връхлети внезапно, без да усетят.

29/ал-Анкабут-54: Искат от теб мъчението да дойде бързо. Наистина Адът е обгръщащ неверниците.

29/ал-Анкабут-55: В този ден мъчението ще ги обхване отгоре и изпод краката им. И ще каже Аллах : “Вкусете онова, което сте вършили (заслужили)!”

29/ал-Анкабут-56: О, Мои вярващи (пожелали Моя Лик) раби, наистина обширна е Моята земя. Затова единствено на Мен бъдете раби!

29/ал-Анкабут-57: Всяка душа ще вкуси смъртта. После при Нас ще бъдете върнати.

29/ал-Анкабут-58: И тези, които повярваха (пожелаха да срещнат Лика на Аллах приживе) и вършиха праведни дела (пречистващи душевните пороци). Непремено ще ги настаним в Райските градини сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Колко прекрасна е наградата на вършещите праведни дела.!

29/ал-Анкабут-59: Те са търпеливите и уповаващите се на своя Господ!

29/ал-Анкабут-60: И има толкова твари, които не си набавят препитанието. ­Аллах дава препитание и на тях, и на вас. И Той е Всечуващия, Всезнаещия.

29/ал-Анкабут-61: И ако ти ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, и (ни) е подчинил слънцето и луната, несъмнено ще рекат: “Аллах!” Тогава как биват подлъгвани (отвърнати от истината)?

29/ал-Анкабут-62: Аллах увеличава и намаля препитанието, комуто пожелае от Своите раби. Непремено Аллах всяко нещо знае най-добре.

29/ал-Анкабут-63: И ако ги попиташ кой изсипва вода от небето и с нея съживява земята след нейната смърт, несъмнено ще кажат: “Аллах!”. Кажи им:“Славата е за Аллах!”. И не, повечето от тях не проумяват.

29/ал-Анкабут-64: И този, земният живот, е само една забава и игра. А Сетният дом е вечният, само да знаеха!

29/ал-Анкабут-65: И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему във вярата. А щом Той ги изкара на сушата и ги спаси, те веднага съдружават!

29/ал-Анкабут-66: За да отрекат онова, което сме им дали, и за да се наслаждават, но скоро ще узнаят!

29/ал-Анкабут-67: Нима не виждат как Ние сторихме (Мека) свещено и сигурно място, а хората около тях биват похищавани (взети в плен)? Нима все още вярват на измамата и отричат благодатта на Аллах?

29/ал-Анкабут-68: И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах и взима за лъжа истината, когато тя дойде при него? Нима мястото на неверниците не е в Ада?

29/ал-Анкабут-69: А онези, които се борят за Нас (с душите си и с враговете на Аллах), непременно ще ги напътим по Нашите пътища (водещи към Нас). И несъмнени Аллах е с благодетелните.

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.