« ал-Анкабут »
« стих-40 »
فَكُلًّا أَخَذْنَا بِذَنبِهِ فَمِنْهُم مَّنْ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِ حَاصِبًا وَمِنْهُم مَّنْ أَخَذَتْهُ الصَّيْحَةُ وَمِنْهُم مَّنْ خَسَفْنَا بِهِ الْأَرْضَ وَمِنْهُم مَّنْ أَغْرَقْنَا وَمَا كَانَ اللَّهُ لِيَظْلِمَهُمْ وَلَكِن كَانُوا أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ
българската транслитерация: Фe куллeн eхaзна би зeнбих(зeнбихи), фe минхум мeн eрсeлна aлeйхи хасъба(хасъбeн), уe минхум мeн eхaзeтхуссaйхaх(сaйхaту), уe минхум мeн хaсeфнабихил aрд(aрдa), уe минхум мeн aгрaкна, уe ма каналлаху ли язлимeхум уe лакин кану eнфусeхум язлимун(язлимунe).
Така сграбчихме всеки с греха му. И срещу някои пратихме ураган, а някои ги обзе вик (мощтна звукова вълна), други сторихме земята да ги погълне, а останалите удавихме. И не Аллах ги угнети, а те сами угнетяваха душите си.
