« ал-Анкабут »
« стих-33 »
وَلَمَّا أَن جَاءتْ رُسُلُنَا لُوطًا سِيءَ بِهِمْ وَضَاقَ بِهِمْ ذَرْعًا وَقَالُوا لَا تَخَفْ وَلَا تَحْزَنْ إِنَّا مُنَجُّوكَ وَأَهْلَكَ إِلَّا امْرَأَتَكَ كَانَتْ مِنَ الْغَابِرِينَ
българската транслитерация: Уe лeмма eн джаeт русулуна лутaн сиe бихим уe дакa бихим зeр’ан, уe калю ля тeхaф уe ля тaхзeн, инна мунeджджукe уe eхлeкe иллeмрeeтeкe канeт минeл габирин(габиринe).
И когато Нашите Пратеници дойдоха при Лот, домъчня му и му прималя. Казаха (те): “Не се страхувай и не тъгувай! И наистина Ние ще спасим теб и твоето семейство, без жена ти. (И тя) ще бъде от останалите.
