28/ал-Касас-1: Та. Син. Мим.

28/ал-Касас-2: Това са знаменията на Ясната (Разясняващата) Книга.

28/ал-Касас-3: Историята на Муса (Моисей) и Фараона ще ти разкрием с истината (истинската), за вярващи хора.

28/ал-Касас-4: Фараонът наистина бе (владетел в Египет) на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях (евреите),­ избиваше синовете им и щадеше жените им. Наистина той бе от сеещите развала.

28/ал-Касас-5: А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени на земята, и да ги сторим водители и наследници.

28/ал-Касас-6: И (поискахме) да ги утвърдим на земята, и да покажем от тях на Фараона и Хаман, и на войските им онова, от което се пазеха (страняха).

28/ал-Касас-7: И разкрихме на майката на Муса: “Да го кърмиш, а когато се уплашиш за него, пусни го в реката! И не се плаши, и не скърби! Ние ще ти го върнем и ще му отредим да бъде от пратениците.”

28/ал-Касас-8: И така семейството на Фараона го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. Наистина Фараонът и Хаман, и войските им бяха грешници.

28/ал-Касас-9: И жената на Фараона му рече: “Радост за очите ­ за мен и за теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така и не разбраха (истината).

28/ал-Касас-10: И майката на Муса осъмна с опустяло сърце. Тя за малко да издаде (станалото), ако не бяхме укрепили сърцето й към Нас, за да е вярваща.

28/ал-Касас-11: И (майката на Муса) рече на сестра му: “Проследи го!” И тя го наблюдаваше отстрани, без да я усетят.

28/ал-Касас-12: А преди това повелихме Ние да отказва да суче (направихме така, че да не суче от други кърмачки). И рече тя (сестрата): “Да ви посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му бъде наставник?”

28/ал-Касас-13: И така го върнахме на майка му, за да се радват очите й, да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.

28/ал-Касас-14: И когато достигна своята зрялост и улегна, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме Ние благодетелните.

28/ал-Касас-15: И влезе той в града (преди да получи мъдрост и знание) по време, когато жителите му нехаеха, и завари там двама мъже да се бият, единият ­ от неговата общност, а другият ­ от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. И така Муса го удари с юмрук и (неволно) го уби. И рече Муса : “Това е дело на сатаната. Той наистина е заблуждаващ, явен враг.”

28/ал-Касас-16: И рече: “Господи, аз угнетих душата си. Опрости ме!” И Той го опрости. Той наистина е Опрощаващ, Милосърден.

28/ал-Касас-17: Рече (Муса): “Господи, заради онова, с което Ти ме облагодетелства, никога вече не ще бъда опора за престъпниците.”

28/ал-Касас-18: И така осъмна (оглеждайки се) в града, но изведнъж ­ онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика и Муса му рече: “Ти наистина си един разярен човек.”

28/ал-Касас-19: И когато (Муса) поиска да хване онзи, който е враг и на двамата, (другият му) рече: “О, Муса (Моисей), нима искаш да убиеш и мен, както вчера уби онзи човек? Ако искаш, тогава ще си само един деспот на земята, и ти не искаш да си от помиряващите.”

28/ал-Касас-20: И дойде мъж от другия край на града ­устремено. Рече: “О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият. Напусни веднага (града)! Наистина аз съм един твой доброжелател.”

28/ал-Касас-21: И излезе от там, оглеждайки се (наоколо) със страх. И рече: “Господи, спаси ме от хората-угнетители!”

28/ал-Касас-22: И когато се отправи по посока на Мадян, рече: “Надявам се моят Господ да ме напъти по правия път”.

28/ал-Касас-23: И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хора да поят (добитък). И завари освен тях две жени да възпират (добитъка си). Рече им: “Какво ви е?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. И нашият баща е твърде стар.”

28/ал-Касас-24: И така той напои (добитъка им) вместо тях. После се оттегли на сянка и рече: “Господи, нуждая се от всяко Твое благо, което ми спуснеш.”

28/ал-Касас-25: И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, (старецът) рече: “Не се плаши! Избавил си се вече от хората-угнетители.”

28/ал-Касас-26: Едната от двете дъщери рече: “О, татко мой, наеми го! Най-добрия е сред другите наемници, и е силен и доверен.”

28/ал-Касас-27: (Старецът): “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то ще е дар от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.”

28/ал-Касас-28: Рече (Муса): “Това е между мен и теб. Който и да изпълня от двата срока, няма да е бреме за мен. И Аллах е свидетел на онова, което говорим.”

28/ал-Касас-29: И когато Муса изпълни срока потегли със семейството си. И забеляза огън откъм планината Тур. Рече на семейството си: “Постойте! Забелязах огън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!”

28/ал-Касас-30: И когато стигна там, откъм десния склон на долината, в благословената местност, откъм дървото (откъдето излизаше огънят), бе призован: “О, Муса, Аз съм Аллах, Господът на световете!

28/ал-Касас-31: Хвърли тоягата си!” И когато (я хвърли) я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, приближи се и не се плаши! Ти наистина си в безопасност.

28/ал-Касас-32: Пъхни ръката в пазвата си и я извади сияйнобяла. Не се страхувай и прибери ръцете си към теб! Това са две доказателства от твоя Господ за Фараона и за неговите знатни хора. Те наистина са един нечестив народ.”

28/ал-Касас-33: И рече (Муса): “Господи, убих човек измежду тях и затова ме е страх да не ме убият”.

28/ал-Касас-34: А моят брат Харун владее по-красноречив език от мен. Изпрати го с мен за опора, и като подкрепа! Аз наистина се страхувам да не ме вземат за лъжец.”

28/ал-Касас-35: Рече (Аллах): “Ще те подкрепим теб и брат ти, и ще ви отредим власт. И така те не ще достигнат (не ще се противопоставят на) нашите знамения (чудеса).Вие двамата и онези, които ви последват, ще победите.”

28/ал-Касас-36: И когато Муса им показа ясните знамения, казаха: “Това е само една измислена магия и ние не сме чували за него от предците ни.”

28/ал-Касас-37: А Муса каза: “Моят Господ най-добре знае кой идва напътен от Него и на кого ще принадлежи резултата след земния живот. И наистина угнетителите не ще сполучат (не ще се спасят).”

28/ал-Касас-38: И Фараонът: “О, знатни хора, аз за вас не знам друг бог, освен мен. И ми пали огън (изпечи ми тухли) върху (от) глина и така ми построй кула, та дано зърна бога на Муса! Ала аз несъмнено си мисля, че той е от лъжците.”

28/ал-Касас-39: И той, и войските се възгордяха на земята без право. И смятаха, че не ще се завърнат при Нас.

28/ал-Касас-40: После сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. И така виж какъв е краят на угнетителите!

28/ал-Касас-41: И Ние ги сторихме водители, призоваващи към огъня. И в Деня на възкресението не ще им бъде помогнато.

28/ал-Касас-42: И ги сподирихме с проклятие на този свят, а в Деня на възкресението, те ще са от отдалечените (от милостта на Аллах).

28/ал-Касас-43: И кълна се, че след като погубихме преднишните поколения, на Муса дадохме Писанието (Тората), за да стане прозрение за хората и да е напътствие и милост за тях, надявайки се по този начин да се поучат!

28/ал-Касас-44: Ти (О, Мохамед) не бе откъм западната страна, когато дадохме на Муса повелята и не бе свидетел (на случилото се).

28/ал-Касас-45: А Ние създадохме поколения с дълги години живот. И ти, въпреки че не беше сред обитателите на Мадян, четеш на тях (на сахабе) Нашите знамения, а всъщност Ние (ти) пращаме (вестите).

28/ал-Касас-46: И ти не беше в планината, когато призовахме (Муса). Ала това е милост от твоя Господ, за да предупредиш хора, при които досега не е идвал предупредител, надявайки се да се поучат!.

28/ал-Касас-47: И ако нямаше да кажат, когато ги сполети беда за онова, което са сторили : “Господи, да беше ни изпратил пратеник, та да последваме Твоите знамения и да станем вярващи” (нямаше да те пратим като Пратеник - Пророк).

28/ал-Касас-48: И когато истината от Нас дойде при тях, рекоха: “Защо не му бе дадено същото, което бе дадено и на Муса ?”А нима по-рано не отрекоха даденото на Муса? И рекоха: “Две магии, които си помогнаха (и се услиха).” И рекоха: “Ние наистина отричаме всички.”

28/ал-Касас-49: Кажи им:“ Ако говорите истината (ако сте праведни), донесете книга от Аллах, по-напътстваща тези двете, та да я последвам и аз!”

28/ал-Касас-50: И след това, ако не ти откликнат (не приемат твоя зов за напътствие към Аллах), знай, че те следват само страстите на душите си! А кой е по-заблуден от онзи, който следва страстите на душата си вместо напътстващ, пратен от Аллах? И Аллах наистина не напътва хората-угнетители.

28/ал-Касас-51: И за да се поучат направихме така, че Нашите знамения да стигнат до тях едно след друго.

28/ал-Касас-52: Онези, на които по-рано дадохме Писание, вярват в него (в Корана).

28/ал-Касас-53: И когато им бе четен (Корана), казаха: “Повярвахме в него. Той неизбежно е истината от нашия Господ. Ние наистина и преди това бяхме от отдадените на Аллах.”

28/ал-Касас-54: Тези са, които ще бъдат възнаградени два пъти, защото са от търпеливите и отвръщат на злото с добро, и раздават от онова, което сме им дали за (духовно) препитание,.

28/ал-Касас-55: И когато чуха празни слова се отдръпнаха от тях и казаха: “Нашите дела са за нас, а вашите ­ за вас. Мир вам! Ние не желаем (не се интересуваме) да общуваме с невежите.”

28/ал-Касас-56: Наистина ти не можеш да напътиш (не можеш да накараш духът му да срещне Лика) този, когото обичаш, но Аллах напътва когото пожелае. И Той най-добре знае напътените.

28/ал-Касас-57: И рекоха : “Ако заедно с теб последваме напътствието (ако пожелаем Лика на Аллах), ще бъдем прокудени от земите си.” Не ги ли укрепихме на сигурно, свещено място, където им се събират и им се носят всякакви плодове като препитание от Нас? Ала повечето от тях не знаят (че това е от Аллах).

28/ал-Касас-58: И колко селища погубихме, които се бяха възгордели и бяха неблагодарни за благоденствието си! Жилищата им ­ бяха необитаеми след тях, освен за кратко време. И Ние ги наследихме.

28/ал-Касас-59: Твоят Господ не погуби нито една страна, преди да е пратил в най-големия й град пратеник, който да им чете Нашите знамения. И нито една страна не погубихме, преди обитателите й да са станали угнентители.

28/ал-Касас-60: И всичко, което ви се дава всъщност е само наслада (принадлежи) на земния живот и е негова украса. Ала онова, което е при Аллах, е по-доброто и по-трайното. Нима все още не проумявате?

28/ал-Касас-61: И нима онзи, комуто обещахме хубаво обещание и той непременно го получи, е като онзи, когото оставихме да се понаслади на облагите на земния живот, а после, в Деня на възкресението, бе сред доведените (за наказание)?

28/ал-Касас-62: И в този Ден Той ще ги призове и ще им каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

28/ал-Касас-63: Онези, срещу които се сбъдна словото, рекоха: “Господи наш, тези са, които заблудихме. Заблудихме ги, както и сами се заблудихме. Невинни (далече от тях) сме пред Теб. Те не служеха на нас (а само на душите си служеха).”

28/ал-Касас-64: И им бе казано: “Призовете съдружниците си!” И ги призоваха, и не им се откликна, и видяха мъчението. О, да бяха само напътени!

28/ал-Касас-65: В този Ден Той ще ги призове и ще им каже: “Какво отвърнахте на пратениците тогава (през земния ви живот)?”

28/ал-Касас-66: В този Ден са затворени всички техни доводи (книгите за делата им) и после не ще бъдат (раз)питани.

28/ал-Касас-67: Вече надеждата е ,че онзи, който се покае (пред духовен водител) и стане вярващ (за втори път), и върши праведни дела (пречистващи душевните пороци), ще бъде от сполучилите.

28/ал-Касас-68: И твоят Господ сътворява (създава), и избира, каквото (когото) пожелае. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

28/ал-Касас-69: И твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

28/ал-Касас-70: Той е Аллах. Няма друг Бог, освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.

28/ал-Касас-71: Кажи им: “Видяхте ли (Помислихте ли)? Ако Аллах бе сторил нощта да е дълга над вас до Деня на възкресението, кой Бог, освен Аллах би ви донесъл светлината? Няма ли все още да се осъзнаете?”

28/ал-Касас-72: Кажи им:“Ако Аллах бе сторил деня дълъг над вас до Деня на възкресението, кой Бог, освен Аллах би ви донесъл нощ, за да си почивате в нея? Няма ли все още да се осъзнаете?”

28/ал-Касас-73: И от милост към вас Той стори деня и нощта, за да си почивате в нея и да търсите от Неговата благодат, и за да сте признателни!

28/ал-Касас-74: В този ден Той ще ги призове и ще им каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

28/ал-Касас-75: И изведохме (избрахме) от всяка общност по един свидетел, и им рекохме: “Дайте своите доводи!” И така узнаха, че истината принадлежи на Аллах. И изчезнаха от тях онова, което си измисляха.

28/ал-Касас-76: Карун бе от народа на Муса, после той се въгордя към тях. А Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите (възгорделите се заради богатство).

28/ал-Касас-77: И от онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро (давай безвъзмездно), както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Наистина Аллах не обича сеещите развала.”

28/ал-Касас-78: Рече (Карун): “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете си.

28/ал-Касас-79: И така се показа той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казаха: “О, да имахме и ние същото, което бе дадено на Карун! Той наистина има щастлива съдба.”

28/ал-Касас-80: А дарените със знанието казаха: “Горко на вас! По-добрата наградата на Аллах е за онзи, който вярва и върши праведни дела (изчиства душевните си пороци). Но я получават само търпеливите.”

28/ал-Касас-81: И после сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.

28/ал-Касас-82: А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха: “Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил (земята) да погълне и нас. Ах, неверниците никога не сполучват!”

28/ал-Касас-83: И отреждаме Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. (Щастливият) край принадлежи на богобоязливите (притежателите на таква) (страхуващите се да изгубят милостта на Аллах).

28/ал-Касас-84: Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а който дойде със злина,­тогава на вършещите злини се въздава само за онова, което са извършили.

28/ал-Касас-85: Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането. Кажи им: “Моят Господ най-добре знае кой е дошъл с напътствието и кой е в явна заблуда.”

28/ал-Касас-86: И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. Тогава не помагай на неверниците!

28/ал-Касас-87: И да не те възпират от знаменията на Аллах, след като са ти низпослани! И призовавай към своя Господ (призовавай ги да пожелаят Неговия Лик), и никога не бъди от съдружаващите!

28/ал-Касас-88: И не призовавай(не служи на) друг бог заедно с Аллах! Няма друг Бог, освен Него! Всичко ще погине, освен Неговия Лик. Негово е владението и при Него ще бъдете върнати.

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.