« ал-Касас »
« стих-76 »
إِنَّ قَارُونَ كَانَ مِن قَوْمِ مُوسَى فَبَغَى عَلَيْهِمْ وَآتَيْنَاهُ مِنَ الْكُنُوزِ مَا إِنَّ مَفَاتِحَهُ لَتَنُوءُ بِالْعُصْبَةِ أُولِي الْقُوَّةِ إِذْ قَالَ لَهُ قَوْمُهُ لَا تَفْرَحْ إِنَّ اللَّهَ لَا يُحِبُّ الْفَرِحِينَ
българската транслитерация: Иннe карунe канe мин кaуми муса, фe бeга aлeйхим, уe атeйнаху минeл кунузи ма иннe мeфатихaху лe тeнуу бил усбeти улил куууeх(куууeти), из калe лeху кaумуху ля тeфрaх иннaллахe ля юхъббул фeрихин(фeрихинe).
Карун бе от народа на Муса, после той се въгордя към тях. А Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите (възгорделите се заради богатство).
