« ал-Касас »
« стих-30 »
فَلَمَّا أَتَاهَا نُودِي مِن شَاطِئِ الْوَادِي الْأَيْمَنِ فِي الْبُقْعَةِ الْمُبَارَكَةِ مِنَ الشَّجَرَةِ أَن يَا مُوسَى إِنِّي أَنَا اللَّهُ رَبُّ الْعَالَمِينَ
българската транслитерация: Фe лeмма eтаха нудийe мин шатъъл уадил eймeни фил бук’aтил мубарeкeти минeш шeджeрaти eн я муса инни eнaллаху рaббул алeмин(алeминe).
И когато стигна там, откъм десния склон на долината, в благословената местност, откъм дървото (откъдето излизаше огънят), бе призован: “О, Муса, Аз съм Аллах, Господът на световете!
