« ал-Касас »
« стих-25 »
فَجَاءتْهُ إِحْدَاهُمَا تَمْشِي عَلَى اسْتِحْيَاء قَالَتْ إِنَّ أَبِي يَدْعُوكَ لِيَجْزِيَكَ أَجْرَ مَا سَقَيْتَ لَنَا فَلَمَّا جَاءهُ وَقَصَّ عَلَيْهِ الْقَصَصَ قَالَ لَا تَخَفْ نَجَوْتَ مِنَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: Фe джаeтху ъхдахума тeмши aлeстихяин, калeт иннe eби йeд’укe ли йeджзийeкe eджрa ма сeкaйтe лeна, фe лeмма джаeху уe кaссa aлeйхил кaсaсa калe ля тeхaф, нeджeутe минeл кaумиз залимин(залиминe).
И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, (старецът) рече: “Не се плаши! Избавил си се вече от хората-угнетители.”
