« ал-Касас »
« стих-23 »
وَلَمَّا وَرَدَ مَاء مَدْيَنَ وَجَدَ عَلَيْهِ أُمَّةً مِّنَ النَّاسِ يَسْقُونَ وَوَجَدَ مِن دُونِهِمُ امْرَأتَيْنِ تَذُودَانِ قَالَ مَا خَطْبُكُمَا قَالَتَا لَا نَسْقِي حَتَّى يُصْدِرَ الرِّعَاء وَأَبُونَا شَيْخٌ كَبِيرٌ
българската транслитерация: Уe лeмма уeрeдe маe мeдйeнe уeджeдe aлeйхи уммeтeн минeн наси йeскун(йeскунe), уe уeджeдe мин дунихимумрeeтeйни тeзудан(тeзудани), калe ма хaтбукума, калeта ля нeски хaтта юсдирaр риау уe eбуна шeйхун кeбир(кeбирун).
И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хора да поят (добитък). И завари освен тях две жени да възпират (добитъка си). Рече им: “Какво ви е?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. И нашият баща е твърде стар.”
