27/ан-Намл-1: Та. Син. Тези са Знаменията на ясната Книга, Корана.

27/ан-Намл-2: Напътствие и блага вест е за вярващите.

27/ан-Намл-3: Те са онези, които отслужват молитвата и дават милостинята закат , и за отвъдния живот са от убедените.

27/ан-Намл-4: А за онези, които не вярват в Сетния ден (в деня на срещата на духа с Лика на Аллах) разкрасихме делата им и те така само се лутат (объркани).

27/ан-Намл-5: Тези са, за които е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.

27/ан-Намл-6: Наистина Коранът ти се дава (достига до тебе) от Премъдрия и Всезнаещия.

27/ан-Намл-7: Муса (Моисей) рече на близките (семейството) си : “Наистина забелязах един огън. Ще ви донеса от там вест или главня, за да се сгреете!”

27/ан-Намл-8: И когато стигна там, бе призован: “Благословени са тези при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете!

27/ан-Намл-9: О, Муса, несъмнено Аз съм Всемогъщия, Премъдрия Аллах.

27/ан-Намл-10: Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да погледне назад. “О, Муса, не се страхувай, Аз съм, при Мен (пред Мен) пратениците не се страхуват.”

27/ан-Намл-11: Освен угнетителите, но който след това замени злото с добро (се покае пред духовен водител и така превърне греховете си в добрини), тогава ­ Аз съм Опрощаващ, Милосърден.

27/ан-Намл-12: И пъхни ръката в скута си, и я извади от там сияйнобяла. Това е едно­ от деветте знамения (чудеса) за Фараона и неговите хора. Те наистина станаха нечестиви хора.”

27/ан-Намл-13: И когато Нашите знамения станаха очевидни за тях, рекоха: “Това е една явна магия.”

27/ан-Намл-14: И въпреки, че се убедиха в това, отрекоха го, угнетявайки душите си и възгордявайки се. Тогава виж какъв е краят на сеещите развала!

27/ан-Намл-15: И наистина Ние дадохме на Дауд (Давид) и Сюлейман (Соломон) знание и те рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”

27/ан-Намл-16: И Сюлейман бе наследик на Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на езика на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това наистина е една явна благодат.”

27/ан-Намл-17: И бяха събрани за Сюлейман войски от джинове, хора и птици под строй.

27/ан-Намл-18: И когато стигнаха Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сюлейман и воините му, без да усетят!”

27/ан-Намл-19: Тогава той се засмя на нейните словата и рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който дари на мен и на родителите ми, и да бъда успешен във вършенето на праведни дела (прочистващи пороците на душата), и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”

27/ан-Намл-20: И направи преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка или той се изгуби?

27/ан-Намл-21: Тогава за него ще има сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”

27/ан-Намл-22: А папунякът не след дълго се появи и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба една сигурна вест.

27/ан-Намл-23: Наистина аз намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има един велик трон.

27/ан-Намл-24: Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, вместо на Аллах, и така сатаната е разкрасил за тях делата им, и ги е заблудил, и затова те не са напътени.

27/ан-Намл-25: Как не се покланят на Аллах, Който изважда (наяве) скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и разкривате?

27/ан-Намл-26: Той е Аллах, Господът на великия Трон! Няма друг Бо, освен Него­!”

27/ан-Намл-27: И рече (Сюлейман): “Ще видим дали говориш истината или си от лъжците.

27/ан-Намл-28: Занеси това мое послание (писмо) и им го хвърли, после се отдръпни от тях и виж какво ще направят (отговорят)!”

27/ан-Намл-29: И рече тя (Владетелката на Себе): “О, знатни, доставено ми бе почетно (ценно) послание (писмо).

27/ан-Намл-30: Наистина то е от Сюлейман и е (започва с): “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

27/ан-Намл-31: Не се възгордявайте срещу Мен и елате при Мен, за да Ми се отдадете!”

27/ан-Намл-32: (Владетелката на Себе) : “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие (без вашия съвет).”

27/ан-Намл-33: Рекоха те: “Ние имаме сила и огромна военна мощ. И повелята е твоя. Тогава ти реши какво ще заповядаш!”

27/ан-Намл-34: (Владетелката на Себе): “Наистина царете (владетелите), когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така постъпват.

27/ан-Намл-35: И наистина аз ще им изпратя пратеници с подарък и така ще видя те с какво ще се завърнат.”

27/ан-Намл-36: И когато дойдоха (пратениците) при Сюлейман, той им рече: “Нима ще ми помогнете с блага? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате (се възгордявате).

27/ан-Намл-37: Върни се при тях! Тогава ще отидем при тях с войски, които няма да могат да преборят, и ще ги прогоним от там унизени и жалки.”

27/ан-Намл-38: И рече (Сюлейман): “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен, за да се предадат?”

27/ан-Намл-39: От джиновете Исполин рече: “Ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Наистина силно вярвам в това (че мога да го донеса).”

27/ан-Намл-40: Един, който имаше знание от Писанието (Хъзър А.С.), рече: “Ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато (Сюлейман) видя трона при (пред) себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен или неблагодарен. А който е признателен, той е признателен само за своята душа. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, Прещедър е.”

27/ан-Намл-41: Рече (Сюлейман): “Преобразете трона й, да видим дали ще се напъти или няма!”

27/ан-Намл-42: И когато тя дойде, на нея: “Такъв ли бе твоят трон?” Рече (Владетелката на Себе) : “Сякаш той е.” (Сюлейман си каза:) “Знанието ни бе дарено преди това и ние станахме от отдадените на Аллах.”

27/ан-Намл-43: И попречи й онова, на което служеше, вместо на Аллах. Тя наистина бе от хората-неверници.

27/ан-Намл-44: Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за дълбок вир, и оголи краката си. Рече (Сюлейман): “Това е наистина лъскав дворец от кристал.” Рече (Владетелката на Себе): “Господи мой, аз наистина съм угнетила душата си, но заедно със Сюлейман се отдавам на Аллах, Господа на световете.”

27/ан-Намл-45: И кълна се, че при самудяните пратихме брат им Салих, за да ги предупреди с : “Бъдете раби на Аллах!” А те тогава станаха две враждуващи групи.

27/ан-Намл-46: Рече им (Салих): “О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Не става ли да се помолите на Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?”

27/ан-Намл-47: А те рекоха: “Ти и онези, които са с теб, донесохте ни злочестие.” Рече им (Салих): “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте хора, изпаднали в раздор.”

27/ан-Намл-48: И имаше в града група от девет души, които сееха развала по земята и не се поправяха.

27/ан-Намл-49: Рекоха, кълнейки се в Аллах: “През нощта ще ги нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. И ние наистина говорим истината.”

27/ан-Намл-50: И скроиха те хитрост с умисъл и Ние също им скроихме хитрост, ала те не усетиха нищо.

27/ан-Намл-51: И виж какъв бе краят на хиртрината им, и как­ унищожихме всички - тях и техния народ ­!

27/ан-Намл-52: И ето рухналите заради угнетяването им домове. Наистина в това има знамение за разбиращи хора.

27/ан-Намл-53: И спасихме вярващите (пожелалите Лика на Аллах) и притежателите на таква (боящите се да не изгубят милостта на Аллах).

27/ан-Намл-54: И Лот рече на своя народ: “Нима следвате скверността (лошото), въпреки че го виждате?

27/ан-Намл-55: Нима отивате със страст при мъжете, вместо при жените? Да, вие сте невежи хора.”

27/ан-Намл-56: Но отговорът на народа му не бе нищо друго освен да кажат: “Изгонете семейството на Лот от нашето селище, защото те са хора, които искат да останат чисти.”

27/ан-Намл-57: И така спасихме него и неговото семейство, освен жена му. Отредихме тя да бъде от останалите.

27/ан-Намл-58: И изсипахме дъжд над тях. Такъв дъжд, че той бе наистина страшен за предупредените!

27/ан-Намл-59: Кажи им: “Славата е на Аллах (за Аллах) и мирът е за Неговите раби, избрани от Него! Аллах ли е по-добър или онези, с които Го съдружават?

27/ан-Намл-60: Или сътворилият небесата и земята, и изсипващият вода за вас от небето? И така чрез нея направихме да израстнат прелестни градини? Вие не бихте могли да накарате даже дърветата да израстат. Има ли друг бог заедно с Аллах? И не, ала те са съдружаващи хора.

27/ан-Намл-61: Или сторилият земята устойчива и прокаралият през нея реки, и непоклатими планини, и направилият преграда между две морета? Има ли друг бог заедно с Аллах? И не, ала повечето от тях не знаят.

27/ан-Намл-62: Или откликващият на бедстващия, когато Го позове, и премахващият злото, и сторилият ви наследници на земята? Има ли друг бог заедно с Аллах? Колко малко се поучавате!

27/ан-Намл-63: Или напътващият ви в тъмнините на сушата и на морето, и изпращащият ветровете като блага вест преди Своята милост? Има ли друг бог заедно с Аллах? Превисок е Аллах над онова, с което Го съдружават!”

27/ан-Намл-64: Или начеващият творението за първи път и Онзи, който после ще го повтори, и даващият ви препитание от небето и от земята? Има ли друг бог заедно с Аллах? Кажи им:“Дайте своя довод, ако говорите истината!”

27/ан-Намл-65: Кажи им:“Никой не знае неведомото на небесата и на земята, освен Аллах. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени.”

27/ан-Намл-66: Да, даде им се (напълно) знанието за отвъдния живот. А те (все още) се съмняват в него и за него (за доводите му) са слепи.

27/ан-Намл-67: И казаха неверниците: “Нима след като бащите ни и ние станем пръст, наистина ще бъдем извадени (от пръстта)?

27/ан-Намл-68: Наистина това по-рано ни бе обещано на нас и на бащите ни, но това са само легенди на предците.”

27/ан-Намл-69: Кажи им:“Вървете по земята и вижте какъв бе краят на престъпилите!”

27/ан-Намл-70: И не скърби вече за тях, и не се притеснявай от тяхното коварство!

27/ан-Намл-71: И (те) казват: “Кога е (ще се сбъдне) това обещание, ако говорите истината?”

27/ан-Намл-72: Кажи им: “Може би част от онова (мъчението), за което бързате вече ви следва (скоро ще ви сполети).”

27/ан-Намл-73: И наистина твоят Господ е даряващ благодат на хората, ала повечето от тях не са признателни.

27/ан-Намл-74: И наистина твоят Господ знае какво потулват и какво разкриват сърцата им.

27/ан-Намл-75: И всичко, което е на небето и на земята неведомо (скрито), е и в Съхранената Книга (Левхи Махфуз).

27/ан-Намл-76: И този Коран разказва на синовете на Израел (истината) за нещата по отношени на повечето от които са в разногласие.

27/ан-Намл-77: Той наистина е Напътствие и Милост за вярващите.

27/ан-Намл-78: Наистина твоят Господ ще отсъди помежду им със Своето решение. И Той е Всемогъщия, Всезнаещия.

27/ан-Намл-79: Тогава ти се уповавай на Аллах! Ти наистина (пределно ясно) си върху (следваш) истината.

27/ан-Намл-80: Ти не можеш да накараш мъртъвците да чуят, нито глухите, обърнали ти гръб да чуят зова (на Аллах).

27/ан-Намл-81: И ти не ще можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще бъдеш чут само от онези, които вярват в Нашите знамения. Именно те са отдадените на Аллах.

27/ан-Намл-82: И когато над тях се сбъдне обещаното (споменато от Аллах в Книгата), ще им извадим от земята едно даббе (живо същество), което ще им проговори, че хората не са убедени в Нашите знамения (които са в Книгата) (не ги схващат, не ги вземат под внимание, не ги следват).

27/ан-Намл-83: И в този Ден от всяка общност на групи ще съберем онези, които взимаха за лъжа Нашите знамения, и така ще се съберат на едно място (72 групи).

27/ан-Намл-84: Щом пристигнат, Той (Аллах) ще им каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, без да сте ги проумяли?” Или: “Какво сте извършили (имаше ли друга причина)?”

27/ан-Намл-85: И се сбъдна словото над тях, защото угнетяваха, и те вече не ще проговорят.

27/ан-Намл-86: Не виждат ли, че сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня ­- светъл? В това наистина има знамения (поуки) за вярващи хора.

27/ан-Намл-87: И в Деня, когато ще се протръби с Рога, ще се ужасят всички на небесата и на земята, освен онези, за които Аллах пожелае. И всички дойдаха при Него покорни.

27/ан-Намл-88: И виждаш планините, ­мислиш ги за неподвижни, а те се движат, както облаците. Това е сторено от Аллах, правещ всяко нещо съвършено. Наистина Той е сведущ за делата ви.

27/ан-Намл-89: Който дойде с добрина (добрините му са повече от злините), ще бъде възнаграден с още по-добро (Рая). И те са, които пред ужаса на този Ден са сигурни (че няма да отидат в Ада).

27/ан-Намл-90: А който дойде със злина (злините му са повече от добрините), унизен ще бъде хвърлен в огъня. Нима ви се въздава за друго, освен за делата ви?”

27/ан-Намл-91: Повелено ми бе само да бъда раб единствено на Господ (Аллах). Тази местност, Той (Аллах) я обяви за свещена. ИНегово е всяко нещо. И бе ми повелено да съм от отдадените на Аллах.

27/ан-Намл-92: Кажи: „Повелено ми бе да чета Корана. Тогава който се напътва, за себе си (за своята душа) се напътва, а който се заблуждава. Аз съм само един предупредител.”

27/ан-Намл-93: Кажи им още:“Славата е за Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги познаете. И твоят Господ е сведущ за делата ви.”

Изберете един Рецитатор да започнете да слушате на Свещения Коран.