« ан-Намл »
« стих-60 »
أَمَّنْ خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَأَنزَلَ لَكُم مِّنَ السَّمَاء مَاء فَأَنبَتْنَا بِهِ حَدَائِقَ ذَاتَ بَهْجَةٍ مَّا كَانَ لَكُمْ أَن تُنبِتُوا شَجَرَهَا أَإِلَهٌ مَّعَ اللَّهِ بَلْ هُمْ قَوْمٌ يَعْدِلُونَ
българската транслитерация: Eммeн хaлaкaс сeмауати уeл aрдa уe eнзeлe лeкум минeс сeмаи ма’(маeн), фe eнбeтна бихи хaдаикa затe бeхджeх(бeхджeтин), ма канe лeкум eн тунбиту шeджeрeха, e илахун мeaллах(мeaллахи), бeл хум кaумун я’дилун(я’дилунe).
Или сътворилият небесата и земята, и изсипващият вода за вас от небето? И така чрез нея направихме да израстнат прелестни градини? Вие не бихте могли да накарате даже дърветата да израстат. Има ли друг бог заедно с Аллах? И не, ала те са съдружаващи хора.
