« ан-Намл »
« стих-44 »
قِيلَ لَهَا ادْخُلِي الصَّرْحَ فَلَمَّا رَأَتْهُ حَسِبَتْهُ لُجَّةً وَكَشَفَتْ عَن سَاقَيْهَا قَالَ إِنَّهُ صَرْحٌ مُّمَرَّدٌ مِّن قَوَارِيرَ قَالَتْ رَبِّ إِنِّي ظَلَمْتُ نَفْسِي وَأَسْلَمْتُ مَعَ سُلَيْمَانَ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
българската транслитерация: Килe лeхaдхулис сaрх(сaрхa), фe лeмма рaeтху хaсибeтху луджджeтeн уe кeшeфeт aн сакaйха, калe иннeху сaрхун мумeррaдун мин кaуарир(кaуарирa), калeт рaбби инни зaлeмту нeфси уe eслeмту мea сулeйманe лиллахи рaббил алeмин(алeминe).
Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за дълбок вир, и оголи краката си. Рече (Сюлейман): “Това е наистина лъскав дворец от кристал.” Рече (Владетелката на Себе): “Господи мой, аз наистина съм угнетила душата си, но заедно със Сюлейман се отдавам на Аллах, Господа на световете.”
