« ан-Намл »
« стих-19 »
فَتَبَسَّمَ ضَاحِكًا مِّن قَوْلِهَا وَقَالَ رَبِّ أَوْزِعْنِي أَنْ أَشْكُرَ نِعْمَتَكَ الَّتِي أَنْعَمْتَ عَلَيَّ وَعَلَى وَالِدَيَّ وَأَنْ أَعْمَلَ صَالِحًا تَرْضَاهُ وَأَدْخِلْنِي بِرَحْمَتِكَ فِي عِبَادِكَ الصَّالِحِينَ
българската транслитерация: Фe тeбeссeмe дахъкeн мин кaулиха уe калe рaбби eузъ’ни eн eшкурe ни’мeтeкeллeти eн’aмтe aлeййe уe aла уалидeййe уe eн a’мeлe сaлихaн тeрдаху уe eдхълни би рaхмeтикe фи ибадикeс салихин(салихинe).
Тогава той се засмя на нейните словата и рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който дари на мен и на родителите ми, и да бъда успешен във вършенето на праведни дела (прочистващи пороците на душата), и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”
