« ан-Намл »
« стих-10 »
وَأَلْقِ عَصَاكَ فَلَمَّا رَآهَا تَهْتَزُّ كَأَنَّهَا جَانٌّ وَلَّى مُدْبِرًا وَلَمْ يُعَقِّبْ يَا مُوسَى لَا تَخَفْ إِنِّي لَا يَخَافُ لَدَيَّ الْمُرْسَلُونَ
българската транслитерация: Уe eлкъ aсак(aсакe), фe лeмма рeаха тeхтeззу кe eннeха джаннун уeлла мудбирeн уe лeм юaккъб, я муса ля тeхaф инни ля йeхафу лeдeййeл мурсeлун(мурсeлунe).
Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да погледне назад. “О, Муса, не се страхувай, Аз съм, при Мен (пред Мен) пратениците не се страхуват.”
