« ал-Фуркан »
« стих-49 »
لِنُحْيِيَ بِهِ بَلْدَةً مَّيْتًا وَنُسْقِيَهُ مِمَّا خَلَقْنَا أَنْعَامًا وَأَنَاسِيَّ كَثِيرًا
българската транслитерация: Ли нухйийe бихи бeлдeтeн мeйтeн уe нускъйeху мимма хaлaкна eн’амeн уe eнасиййe кeсира(кeсирeн).
(Това е) за да съживим с нея мъртвата земя и за да пият сътворените от Нас многобройни животни и хора.
