« ен-Нур »
« стих-43 »
أَلَمْ تَرَ أَنَّ اللَّهَ يُزْجِي سَحَابًا ثُمَّ يُؤَلِّفُ بَيْنَهُ ثُمَّ يَجْعَلُهُ رُكَامًا فَتَرَى الْوَدْقَ يَخْرُجُ مِنْ خِلَالِهِ وَيُنَزِّلُ مِنَ السَّمَاء مِن جِبَالٍ فِيهَا مِن بَرَدٍ فَيُصِيبُ بِهِ مَن يَشَاء وَيَصْرِفُهُ عَن مَّن يَشَاء يَكَادُ سَنَا بَرْقِهِ يَذْهَبُ بِالْأَبْصَارِ
българската транслитерация: E лeм тeрa eннaллахe юзджи сeхабeн суммe юeллифу бeйнeху суммe йeдж'aлуху рукамeн фe тeрaл уeдкa яхруджу мин хълалих(хълалихи), уe юнeззилу минeс сeмаи мин джибалин фиха мин бeрeдин фe юсибу бихи мeн йeшау уe ясрифуху aн мeн йeшау, йeкаду сeна бeркъхи йeзхeбу бил eбсар(eбсари).
Не виждаш ли как Аллах подкарва облаците, после ги съединява, а после ги сторва на купчина? И така виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. А блясъкът на Неговата мълния едва не погубва зрението.
