« ен-Нур »
« стих-40 »
أَوْ كَظُلُمَاتٍ فِي بَحْرٍ لُّجِّيٍّ يَغْشَاهُ مَوْجٌ مِّن فَوْقِهِ مَوْجٌ مِّن فَوْقِهِ سَحَابٌ ظُلُمَاتٌ بَعْضُهَا فَوْقَ بَعْضٍ إِذَا أَخْرَجَ يَدَهُ لَمْ يَكَدْ يَرَاهَا وَمَن لَّمْ يَجْعَلِ اللَّهُ لَهُ نُورًا فَمَا لَهُ مِن نُّورٍ
българската транслитерация: Eу кe зулуматин фи бaхрин луджджиййин ягшаху мeуджун мин фeукъхи мeуджун мин фeукъхи сeхаб(сeхабун), зулуматун бa’духа фeукa бa’д(бa’дън), иза aхрaджe йeдeху лeм йeкeд йeраха уe мeн лeм йeдж’aлиллаху лeху нурeн фe ма лeху мин нур(нурин).
Или (те са) като тъмнините в морската бездна. Покрити отгоре с вълни едни над други, а над тях има облаци. Тъмнините една върху друга, а щом извади ръка, едвам ще я види. Така, комуто Аллах не е отредил светлина, вече за него не ще има светлина.
