« ен-Нур »
« стих-39 »
وَالَّذِينَ كَفَرُوا أَعْمَالُهُمْ كَسَرَابٍ بِقِيعَةٍ يَحْسَبُهُ الظَّمْآنُ مَاء حَتَّى إِذَا جَاءهُ لَمْ يَجِدْهُ شَيْئًا وَوَجَدَ اللَّهَ عِندَهُ فَوَفَّاهُ حِسَابَهُ وَاللَّهُ سَرِيعُ الْحِسَابِ
българската транслитерация: Уeллeзинe кeфeру a’малухум кe сeрабин би киaтин яхсeбухуз зaм’ану маe(маeн), хaтта иза джаeху лeм йeджидху шeй’eн уe уeджeдaллахe индeху фe уeффаху хисабeх(хисабeху), уaллаху сeриул хъсаб(хъсаби).
И делата на неверниците са като мираж в пустиня. Жадният го сметна за вода, а щом стигна там, не намери нищо. Намери (срещу себе си) Аллах и така Той изплати изцяло въздаянието му. И Аллах бързо прави равносметка.
