« ен-Нур »
« стих-35 »
اللَّهُ نُورُ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ مَثَلُ نُورِهِ كَمِشْكَاةٍ فِيهَا مِصْبَاحٌ الْمِصْبَاحُ فِي زُجَاجَةٍ الزُّجَاجَةُ كَأَنَّهَا كَوْكَبٌ دُرِّيٌّ يُوقَدُ مِن شَجَرَةٍ مُّبَارَكَةٍ زَيْتُونِةٍ لَّا شَرْقِيَّةٍ وَلَا غَرْبِيَّةٍ يَكَادُ زَيْتُهَا يُضِيءُ وَلَوْ لَمْ تَمْسَسْهُ نَارٌ نُّورٌ عَلَى نُورٍ يَهْدِي اللَّهُ لِنُورِهِ مَن يَشَاء وَيَضْرِبُ اللَّهُ الْأَمْثَالَ لِلنَّاسِ وَاللَّهُ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمٌ
българската транслитерация: Aллаху нурус сeмауати уeл aрд(aрдъ), мeсeлу нурихи кe мишкатин фиха мъсбах(мъсбахун), eл мъсбаху фи зуджаджeх(зуджаджeтин), eз зуджаджeту кe eннeха кeукeбун дурриюн, юкaду мин шeджeрaтин мубарaкeтин зeйтунeтин ля шaркийeтин уe ля гaрбиййeтин, йeкаду зeйтуха юдиу уe лeу лeм тeмсeсху нар(нарун), нурун aла нур(нурин), йeхдиллаху ли нурихи мeн йeшау, уe ядрибуллахул eмсалe лин нас(наси), уaллаху би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като светлина (лампа) в светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш перла, блестяща като звезда. Разпалена е от (маслото на) благословено маслиново дърво, което не се намира ни на изток, ни на запад. И недокоснато от огъня, маслото му озарява. Светлина върху светлина. Аллах напътва към Своята светлина когото пожелае и дава Аллах примерите за хората, и Аллах всяко нещо знае най-добре.
