« ал-Муаминун »
« стих-91 »
مَا اتَّخَذَ اللَّهُ مِن وَلَدٍ وَمَا كَانَ مَعَهُ مِنْ إِلَهٍ إِذًا لَّذَهَبَ كُلُّ إِلَهٍ بِمَا خَلَقَ وَلَعَلَا بَعْضُهُمْ عَلَى بَعْضٍ سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ
българската транслитерация: Мeттeхaзaллаху мин уeлeдин уe ма канe мeaху мин илахин изeн лe зeхeбe куллу илахин бима хaлaкa уe лe aла бa’духум aла бa’д(бa’дън), субханaллахи aмма ясъфун(ясъфунe).
Аллах не се сдоби с рожба и не е имало друг бог заедно с Него. В противен случай, всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил и едни от тях щяха да бъдат над други. Пречист е Аллах над онова, което описват.
