« ал-Хадж »
« стих-35 »
الَّذِينَ إِذَا ذُكِرَ اللَّهُ وَجِلَتْ قُلُوبُهُمْ وَالصَّابِرِينَ عَلَى مَا أَصَابَهُمْ وَالْمُقِيمِي الصَّلَاةِ وَمِمَّا رَزَقْنَاهُمْ يُنفِقُونَ
българската транслитерация: Eллeзинe иза зукирaллаху уeджилeт кулубухум уaс сабиринe aла ма eсабeхум уeл мукимис сaлати уe мимма рaзaкнахум юнфикун(юнфикунe).
Те са които, щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат (сърцата и телата им тръпнат в резултат на енергия, идваща от Аллах). Те са търпеливите пред онова, което ги е сполетяло, и отслужващите молитвата, и раздаващите от препитанието, което им е дадено.
