« ал-Хадж »
« стих-11 »
وَمِنَ النَّاسِ مَن يَعْبُدُ اللَّهَ عَلَى حَرْفٍ فَإِنْ أَصَابَهُ خَيْرٌ اطْمَأَنَّ بِهِ وَإِنْ أَصَابَتْهُ فِتْنَةٌ انقَلَبَ عَلَى وَجْهِهِ خَسِرَ الدُّنْيَا وَالْآخِرَةَ ذَلِكَ هُوَ الْخُسْرَانُ الْمُبِينُ
българската транслитерация: Уe минeн наси мeн я’будуллахe aла хaрф(хaрфън), фe ин aсабeху хaйрунътмeeннe бих(бихи), уe ин aсабeтху фитнeтунинкaлeбe aла уeджхихи, хaсирeд дуня уeл ахърeх(ахърeтe), заликe хууeл хусранул мубин(мубину).
А има и (такива) от хората, които служат на Аллах малко (с нежелание). И ако му се случи добро, той се задоволява с него, а щом го сполети изпитание, се обръща. (Те са) изгубилите и на земята, и в отвъдното. Ето това е явната загуба.
