ал-Анбиа, Сура Пророците (Коран: Сура 21-ал-Анбиа)

Свещеният Коран » Сура ал-Анбиа

21/ал-Анбиа-1: Иктeрeбe лин наси хисабухум уe хум фи гaфлeтин му’ридун(му’ридунe)., 21/ал-Анбиа-2: Ма йe’тихим мин зикрин мин рaббихим мухдeсин иллeстeмeуху уe хум йeл’aбун(йeл’aбунe). , 21/ал-Анбиа-3: Лахийeтeн кулубухум уe eсeррун нeджуeллeзинe зaлeму хeл хаза илла бeшeрун мислукум, e фe тe’тунeс сихрe уe eнтум тубсърун(тубсърунe).

ал-Анбиа, Сура Пророците (Коран: Сура 21-ал-Анбиа)

Бисмлляхир рахманир рахим.

21/ал-Анбиа-1: Наближи времето за равносметка на хората, а те се отдръпват в нехайство.

21/ал-Анбиа-2: Всеки път, когато дойде ново напомняне от твоя Господ, подигравайки се го слушат.

21/ал-Анбиа-3: Техните сърца са нехайни (към казаното от Аллах). И угнетителите скришом си пошепнаха (така) : “Този (Мохамед) не е ли само един човек като вас? Нима, виждайки това, ще последвате тази магия?”

21/ал-Анбиа-4: Рече (той): “Моят Господ знае всяко едно слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”

21/ал-Анбиа-5: А те рекоха: “Разни сънища. Може би сам си го е измислил. А може само да е поет. Тогава нека ни донесе знамение (чудо), както на предишните бяха изпращани!”

21/ал-Анбиа-6: Нито едно селище преди тях, което погубихме, не повярва. Нима те ще повярват?

21/ал-Анбиа-7: А преди теб, не изпратихме други, освен хора (мъже), на които дадохме откровение. Ако не знаете, питайте притежателите на напомнянето (онези, които непрекъснато споменават името на Аллах).

21/ал-Анбиа-8: И Ние не ги сторихме (хората, на които дадохме откровение) с тела, които не се хранят, и те не са от безсмъртните.

21/ал-Анбиа-9: Сетне бяхме точни в обещаното им на тях и така спасихме тях и тези, които пожелахме, а престъпващите погубихме.

21/ал-Анбиа-10: Кълна се, че ви низпослахме Книга, в която се споменава за вас. Нима още не проумявате?

21/ал-Анбиа-11: И колко страни Ние разрушихме (погубихме), понеже угнетяваваха, а после създадохме други народи след тях.

21/ал-Анбиа-12: А щом усетят Нашето (мощно) мъчение, те бягат от него!

21/ал-Анбиа-13: Не бягайте, а се върнете там, където живеехте в разкош, към своите жилища, за да бъдете разпитани!

21/ал-Анбиа-14: И казаха: “Горко на нас, наистина ние бяхме угнетители.”

21/ал-Анбиа-15: И продължиха така техните искания, докато не ги покосихме (като сено) и изпепелихме.

21/ал-Анбиа-16: Ние не сътворихме небесата и земята, и всичко помежду им на шега (за забава).

21/ал-Анбиа-17: Ако търсехме забава, неизбежно щяхме да я сторим при Нас.

21/ал-Анбиа-18: И не, Ние хвърляме истината срещу лъжата и така тя я поразява, и тогава тя (лъжата) е погинала! Горко ви за онова, което приписахте (на Аллах)!

21/ал-Анбиа-19: Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него (кланящите молитвата при Него), не се големеят да Му служат и те не се изморяват.

21/ал-Анбиа-20: Те са онези, които без прекъсване прославят (Аллах), нощем и денем (достигнали са до постоянно споменаване).

21/ал-Анбиа-21: Или те се сдобиха с божества от земята? И (идолите им ли) ще ги съживят ?

21/ал-Анбиа-22: И ако на небето и на земята имаше други богове, освен Аллах, и двете (и небето, и земята) щяха да се разрушат. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!

21/ал-Анбиа-23: Той (Аллах) не ще бъде питан какво върши, а те са онези, които ще бъдат питани.

21/ал-Анбиа-24: Нима приеха други богове, освен Него (Аллах)? Кажи им: “Дайте своя довод! Ето това е посланието за онези, които са с мен, и посланието за онези преди мен.” Ала повечето от тях не знаят истината и са отдръпващите се от нея.

21/ал-Анбиа-25: И преди теб не бе пратен пратеник, без да му се разкрие това :”Няма друг Бог, освен Мен”. Тогава бъдете раби единствено на Мен.

21/ал-Анбиа-26: И рекоха те (неверниците): “Всемилостивият се сдоби с дете!” Пречист е Той! Ала не, те са само удостоени раби.

21/ал-Анбиа-27: И те не минават пред Него (Аллах) с думи. И те по Неговата повеля служат.

21/ал-Анбиа-28: Знаят (ангелите-пазители) какво е преди тях и какво е след тях. А те се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И те са тръпнещите от страх пред Него.

21/ал-Анбиа-29: И който от тях каже: “Аз съм друг бог, различен от Него!”, този ще накажем с Ада. Ето така наказваме угнетителите.

21/ал-Анбиа-30: Нима не видяха неверниците, че небесата и земята бяха съединени. После Ние ги разделихме. И сторихме всяко живо същество от водата. Не ще ли повярват вече?

21/ал-Анбиа-31: И сторихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее. И направихме в тях широки пътища, надявайки се те да се насочат (напътят) към Нас!

21/ал-Анбиа-32: И направихме небето охраняем свод. А те са отвръщащите се от Неговите знамения.

21/ал-Анбиа-33: Той е, който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по своята орбита плават.

21/ал-Анбиа-34: И никой човек преди теб не отредихме да бъде безсмъртен. И тогава щом и ти ще умреш, нима те ще останат вечни (безсмъртни)?

21/ал-Анбиа-35: Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със зло и с добро. И при Нас ще бъдете върнати.

21/ал-Анбиа-36: И когато те видят неверниците, подигравайки се : “Този ли приказва за вашите богове?” Те са отричащите Напомнянето (Книгата) на Всемилостивия.

21/ал-Анбиа-37: И човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, но не искайте от Мен да прибързвам!

21/ал-Анбиа-38: А те казват : “Ако говорите истината, кога (ще се сбъдне) това обещание?”

21/ал-Анбиа-39: Да знаеха само неверниците времето, когато няма да могат да се защитят от огъня по лицата им, по гърбовете им, и когато няма да им се помогне!

21/ал-Анбиа-40: Не, мъчението ще ги връхлети внезапно и ще ги повлече в ужас, и те не ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани.

21/ал-Анбиа-41: И преди теб пратениците бяха взети за подигравка, но това на което се подиграваха после ги обгради.

21/ал-Анбиа-42: Кажи им: “И кой ще ви закриля и денем, и нощем от Всемилостивия?” Ала те са отвърналите се от напомнянето на Господа си.

21/ал-Анбиа-43: Нима имат богове, които да ги бранят от Нас? Те не могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени.

21/ал-Анбиа-44: И Ние ги оставихме да се насладят, те и бащите им, през живота им, който им се струва дълъг период от време,. Нима не виждат как Ние намаляме земята по нейните краища? Тогава те ли са властващите?

21/ал-Анбиа-45: Кажи им: “Аз само ви предупреждавам чрез това, което ми се разкрива.” Но глухите не чуват зова, когато се предупреждават.

21/ал-Анбиа-46: И ако ги докосне един полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “Горко ни, ние наистина бяхме угнетители.”

21/ал-Анбиа-47: А Ние ще поставим везните на справедливостта в Деня на възкресението, и тогава никой не ще бъде угнетен с нищо. И Ние ще покажем (всяко дело във филма на живота), дори да е с тежест на синапено зърно. И за Нас са достатъчни съдниците.

21/ал-Анбиа-48: И Ние дадохме на Муса (Мойсей) и Харун (Арон) Разграничението (Тората) като светлина и напомняне за притежателите на таква (богобоязливите) (които се боят да не загубят милостта на Аллах).

21/ал-Анбиа-49: И те са онези, които изпитват вълнение (трепет) към своя Господ в неведомото, и се страхуват от часа (на Съдния ден).

21/ал-Анбиа-50: А това, което Ние низпослахме е едно Благословено Напомняне, и нима вие все още го отричате?

21/ал-Анбиа-51: И по-рано Ние дадохме на Ибрахим (Аврам) правото да възпитава. И Ние го знаехме (че той е способен на това).

21/ал-Анбиа-52: (Ибрахим) (Аврам) бе рекъл на своя баща и на народа си: “Какви са тези фигури, на които се кланяте?”

21/ал-Анбиа-53: И рекоха: “Ние заварихме предците си да служат на тях.”

21/ал-Анбиа-54: (Ибрахим) (Аврам) им рече: “Наистина вие и предците ви сте в една явна заблуда.”

21/ал-Анбиа-55: Рекоха (те): “ Истината ли ни донесе или се шегуваш с нас?”

21/ал-Анбиа-56: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, и Той е който ги е сътворил. А аз съм свидетел на това.

21/ал-Анбиа-57: И кълна се в Аллах, ще се направя хитрост на вашите идоли, след като се отвърнете и си тръгнете.”

21/ал-Анбиа-58: И после ги стори на парчета и остави най-големия от тях, надявайки се, да се обърнат те към него.

21/ал-Анбиа-59: Рекоха те: “Кой стори това на нашите божества? Наистина той е угнетител.”

21/ал-Анбиа-60: И отвърнаха те: “Чухме един младеж на име Ибрахим (Аврам) да приказва за тях (за идолите).”

21/ал-Анбиа-61: Рекоха: “Доведете го пред хората за да засвидетелстват!”

21/ал-Анбиа-62: Рекоха: “О Ибрахим (Аврам), ти ли стори това на нашите божества?”

21/ал-Анбиа-63: Рече (Ибрахим) (Аврам): “Не, направи го най-голямото от тях. Хайде питайте ги, ако могат да говорят!”

21/ал-Анбиа-64: Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”

21/ал-Анбиа-65: После наведоха глави и рекоха (на): Ибрахим (Аврам): “Наистина ти знаеше, че те не говорят.”

21/ал-Анбиа-66: Рече им (Ибрахим) (Аврам): “Нима все още служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди, а не служите на Аллах?

21/ал-Анбиа-67: Горко на вас и на онова, на което служите, вместо на Аллах! Нима все още не проумявате?”

21/ал-Анбиа-68: Рекоха: “Ако можете изгорете го (Ибрахим) (Аврам) и помогнете на своите божества!”

21/ал-Анбиа-69: Рекохме Ние на огъня: „Бъди студен и безопасен за Ибрахим (Аврам)!”

21/ал-Анбиа-70: И поискаха да му сторят капан, а Ние сторихме да бъдат още повече от губещите.

21/ал-Анбиа-71: И така спасихме него и Лут (Лот) (и ги насочихме) към земята, която сторихме благодатна по света.

21/ал-Анбиа-72: И го дарихме с Исхак (Исак) и, освен него с Якуб (Яков), и всичките сторихме да са от праведниците.

21/ал-Анбиа-73: И ги сторихме по Наша повеля водители, напътващи (духовните тела приживе към Нас). И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. И те станаха Наши раби.

21/ал-Анбиа-74: И дадохме мъдрост и знание на Лут (Лот), и го спасихме от селището, което вършеше скверности. И наистина те бяха хора на злото, бяха нечестивци.

21/ал-Анбиа-75: И го въведохме в Нашата милост. Наистина той бе от праведниците.

21/ал-Анбиа-76: А по-рано Нух (Ной) Ни бе призовал и Ние му откликнахме, и така спасихме него и семейството му от огромна скръб.

21/ал-Анбиа-77: И го защитихме от народ, който взимаше за лъжа Нашите знамения. Наистина те бяха хора на злото, затова ги издавихме всичките.

21/ал-Анбиа-78: И Дауд (Давид), и Сюлейман (Соломон) отсъждаха за нивата, в която разпръснати през нощта пасяха овцете на хората. И Ние бяхме свидетели на присъдата им.

21/ал-Анбиа-79: И така разкрихме на Сюлейман (Соломон) това (отсъждане). И на всички дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд (Давид). И Ние сме направилите това.

21/ал-Анбиа-80: И го научихме да прави доспехи за вас, които да ви пазят в ожесточена битка. Тогава от признателните ли сте?

21/ал-Анбиа-81: И бурният вятър бе за Сюлейман (Соломон). Духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. И Ние сме знаещите всяко нещо.

21/ал-Анбиа-82: И някои от сатаните се гмуркаха в морето за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме (да са подчинени на него).

21/ал-Анбиа-83: И Еюб (Ейб) бе призовал своя Господ (така) : “Наистина ме засегна една беда (болест), и Ти си най-милосърдният от милосърдните.”

21/ал-Анбиа-84: И после му откликнахме на зова, и така премахнахме бедата (болестта) му, за да стане това напомняне (поука) за рабите. Дадохме му семейството му и още толкова заедно с тях.

21/ал-Анбиа-85: И Исмаил, и Идрис, и Зелкифли, всички те бяха от търпеливите.

21/ал-Анбиа-86: И ги въведохме в Нашата милост. Наистина те са от праведниците.

21/ал-Анбиа-87: И Зеннун (Юнус) бе отишъл разгневен и така си бе помислил, че Ние не ще властваме над него. А после извика така в тъмнините : “Няма друг Бог, освен Теб! Пречист си Ти! Наистина аз станах от угнетителите.”

21/ал-Анбиа-88: После откликнахме на зова му и го спасихме от скръбта. Ето така Ние спасяваме вярващите.

21/ал-Анбиа-89: И Зекерия бе призовал своя Господ (така) : “Господи, не ме оставяй сам! Ти си най-добрият наследник.”

21/ал-Анбиа-90: После откликнахме на зова му и го дарихме с Яххя (Йоан), и за него подобрихме състоянието на жена му (да може да роди). И наистина те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.

21/ал-Анбиа-91: И тя (Мариам) (Мария) се опази девствена. Тогава Ние вдъхнахме в нея от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.

21/ал-Анбиа-92: Наистина това е вашата вяра, единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Тогава бъдете Мои раби!

21/ал-Анбиа-93: Но за повелите изпаднаха в разногласие помежду си (разделиха се на групи), ала всички при Нас ще се завърнат.

21/ал-Анбиа-94: И който вярвайки върши праведни дела (изчистващи пороците на душата), не ще се отхвърли неговото старание. И наистина Ние му го записваме.

21/ал-Анбиа-95: Народ, който сме погубили, е забранено (невъзможно) да се завърне там (на земята).

21/ал-Анбиа-96: Накрая, когато бъдат пуснати Яджудж и Маджудж, те от всеки склон ще се втурнат.

21/ал-Анбиа-97: И наближи истинното обещание. И тогава неверниците с втрещени погледи ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това и сме станали угнетители (на самите себе си).”

21/ал-Анбиа-98: И наистина вие и това, на което служите, вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него вие ще влезете.

21/ал-Анбиа-99: Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него (Ада). И всички там ще пребивават вечно.

21/ал-Анбиа-100: В него те ще стенат (от болка) и не ще чуват (нищо).

21/ал-Анбиа-101: А тези, които са получили доброто обещание от Нас, те от там (Ада) ще бъдат отдалечени.

21/ал-Анбиа-102: Не ще чуят шумове от него. И те ще пребивават вечно в това, което са желали.

21/ал-Анбиа-103: И не ще ги наскърби най-големият ужас. И ангелите ще ги посрещат (казвайки): “Това е вашият Ден, който ви бе обещан.”

21/ал-Анбиа-104: В този ден ще сгънем небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го върнем (в първоначалното му състояние). Това е едно обещание от Нас. Ние непременно ще го сторим това.