« ал-Анбиа »
« стих-87 »
وَذَا النُّونِ إِذ ذَّهَبَ مُغَاضِبًا فَظَنَّ أَن لَّن نَّقْدِرَ عَلَيْهِ فَنَادَى فِي الظُّلُمَاتِ أَن لَّا إِلَهَ إِلَّا أَنتَ سُبْحَانَكَ إِنِّي كُنتُ مِنَ الظَّالِمِينَ
българската транслитерация: Уe зeннуни из зeхeбe мугадъбeн фe зaннe eн лeн нaкдирe aлeйхи фe нада физ зулумати eн ля илахe илла eнтe субханeкe инни кунту минeз залимин(залиминe).
И Зеннун (Юнус) бе отишъл разгневен и така си бе помислил, че Ние не ще властваме над него. А после извика така в тъмнините : “Няма друг Бог, освен Теб! Пречист си Ти! Наистина аз станах от угнетителите.”
