« ал-Анбиа »
« стих-84 »
فَاسْتَجَبْنَا لَهُ فَكَشَفْنَا مَا بِهِ مِن ضُرٍّ وَآتَيْنَاهُ أَهْلَهُ وَمِثْلَهُم مَّعَهُمْ رَحْمَةً مِّنْ عِندِنَا وَذِكْرَى لِلْعَابِدِينَ
българската транслитерация: Фeстeджeбна лeху фe кeшeфна ма бихи мин дуррин уe атeйнаху eхлeху уe мислeхум мeaхум рaхмeтeн мин ъндина уe зикра лил абидин(абидинe).
И после му откликнахме на зова, и така премахнахме бедата (болестта) му, за да стане това напомняне (поука) за рабите. Дадохме му семейството му и още толкова заедно с тях.
