« ал-Анбиа »
« стих-74 »
وَلُوطًا آتَيْنَاهُ حُكْمًا وَعِلْمًا وَنَجَّيْنَاهُ مِنَ الْقَرْيَةِ الَّتِي كَانَت تَّعْمَلُ الْخَبَائِثَ إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمَ سَوْءٍ فَاسِقِينَ
българската транслитерация: Уe лутaн атeйнаху хукмeн уe ълмeн уe нeджджeйнаху минeл кaрйeтиллeти канeт тa’мeлул хaбаис(хaбаисe), иннeхум кану кaумe сeу’ин фасикин(фасикинe).
И дадохме мъдрост и знание на Лут (Лот), и го спасихме от селището, което вършеше скверности. И наистина те бяха хора на злото, бяха нечестивци.
