« ал-Анбиа »
« стих-47 »
وَنَضَعُ الْمَوَازِينَ الْقِسْطَ لِيَوْمِ الْقِيَامَةِ فَلَا تُظْلَمُ نَفْسٌ شَيْئًا وَإِن كَانَ مِثْقَالَ حَبَّةٍ مِّنْ خَرْدَلٍ أَتَيْنَا بِهَا وَكَفَى بِنَا حَاسِبِينَ
българската транслитерация: Уe нeдaул мeуазинeл къстa ли йeумил къямeти фe ля тузлeму нeфсун шeй’а(шeй’eн) уe ин канe мискалe хaббeтин мин хaрдeлин eтeйна биха, уe кeфа бина хасибин(хасибинe).
А Ние ще поставим везните на справедливостта в Деня на възкресението, и тогава никой не ще бъде угнетен с нищо. И Ние ще покажем (всяко дело във филма на живота), дори да е с тежест на синапено зърно. И за Нас са достатъчни съдниците.
