« ал-Анбиа »
« стих-2 »
مَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مَّن رَّبِّهِم مُّحْدَثٍ إِلَّا اسْتَمَعُوهُ وَهُمْ يَلْعَبُونَ
българската транслитерация: Ма йe’тихим мин зикрин мин рaббихим мухдeсин иллeстeмeуху уe хум йeл’aбун(йeл’aбунe).
Всеки път, когато дойде ново напомняне от твоя Господ, подигравайки се го слушат.
