« стих-94 »
قَالَ يَا ابْنَ أُمَّ لَا تَأْخُذْ بِلِحْيَتِي وَلَا بِرَأْسِي إِنِّي خَشِيتُ أَن تَقُولَ فَرَّقْتَ بَيْنَ بَنِي إِسْرَائِيلَ وَلَمْ تَرْقُبْ قَوْلِي
българската транслитерация: Калe йeбнeуммe латe’хуз би лъхйeти уe ла би рe’си, инни хaшиту eнтeкулe фeррaктe бeйнe бeни исраилe уe лeмтeркуб кaули.
Рече (Харун) (Арон): “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за косата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Израил и не удържа на моята дума (не изпълни моята заповед).”
