« стих-86 »
فَرَجَعَ مُوسَى إِلَى قَوْمِهِ غَضْبَانَ أَسِفًا قَالَ يَا قَوْمِ أَلَمْ يَعِدْكُمْ رَبُّكُمْ وَعْدًا حَسَنًا أَفَطَالَ عَلَيْكُمُ الْعَهْدُ أَمْ أَرَدتُّمْ أَن يَحِلَّ عَلَيْكُمْ غَضَبٌ مِّن رَّبِّكُمْ فَأَخْلَفْتُم مَّوْعِدِي
българската транслитерация: Фe рeджea муса ила кaумихи гaдбанe eсифа(eсифeн), калe я кaуми e лeм яъдкум рaббукум уa’дeн хaсeна(хaсeнeн), e фeталe aлeйкумул aхду eм eрeдтум eн яхъллe aлeйкум гaдaбун мин рaббикум фe aхлeфтум мeу’ъди.
И се върна Муса (Мойсей) при своя народ разгневен и огорчен и им рече: “О, народе мой, не ви ли даде едно хубаво обещание вашият Господ? Или срокът за това ви се стори дълъг, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте обещанието си към мен?”
