« стих-22 »
وَاضْمُمْ يَدَكَ إِلَى جَنَاحِكَ تَخْرُجْ بَيْضَاء مِنْ غَيْرِ سُوءٍ آيَةً أُخْرَى
българската транслитерация: Уaдмум йeдeкe ила джeнахъкeтaхрудж бeйдаe мин гaйри суин айeтeн ухра.
И сложи (пъхни) ръката си под мишницата и я извади сияйно бяла (светла), без болест, като друго знамение.
