« стих-125 »
قَالَ رَبِّ لِمَ حَشَرْتَنِي أَعْمَى وَقَدْ كُنتُ بَصِيرًا
българската транслитерация: Калe рaбби лимe хaшeртeни a’ма уe кaд кунту бaсира(бaсирaн).
И ще рече (в Деня на възкресението): “Господи, защо ме събуди сляп, а аз всъщност бях зрящ?”