« стих-110 »
يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلَا يُحِيطُونَ بِهِ عِلْمًا
българската транслитерация: Я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум уe ла юхитунe бихи ълма(ълмeн).
Знае Той (Аллах) онова, което е било преди тях и това, което ще бъде след тях (тяхното минало и бъдеще), а те не могат да знаят това (нямат знание в това отношение).
