« ал-Бакара »
« стих-90 »
بِئْسَمَا اشْتَرَوْاْ بِهِ أَنفُسَهُمْ أَن يَكْفُرُواْ بِمَا أنَزَلَ اللّهُ بَغْياً أَن يُنَزِّلُ اللّهُ مِن فَضْلِهِ عَلَى مَن يَشَاء مِنْ عِبَادِهِ فَبَآؤُواْ بِغَضَبٍ عَلَى غَضَبٍ وَلِلْكَافِرِينَ عَذَابٌ مُّهِينٌ
българската транслитерация: Би’сeмeштeрaу бихи eнфусeхум eн йeкфуру би ма eнзeлaллаху бaгйeн eн юнeззилaллаху мин фaдлихи aля мeн йeшау мин ибадих(ибадихи), фe бау би гaдaбин aля гaдaб(гaдaбин), уe лил кяфиринe aзабун мухин(мухинун).
Колко лошо е онова, за което продадоха себе си - да не вярват в низпосланото от Аллах, поради завист, че Аллах низпослава от Своята благодат комуто пожелае измежду Своите раби. И заслужиха гняв върху гняв. За неверниците има унизително мъчение.
