« ал-Бакара »
« стих-61 »
وَإِذْ قُلْتُمْ يَا مُوسَى لَن نَّصْبِرَ عَلَىَ طَعَامٍ وَاحِدٍ فَادْعُ لَنَا رَبَّكَ يُخْرِجْ لَنَا مِمَّا تُنبِتُ الأَرْضُ مِن بَقْلِهَا وَقِثَّآئِهَا وَفُومِهَا وَعَدَسِهَا وَبَصَلِهَا قَالَ أَتَسْتَبْدِلُونَ الَّذِي هُوَ أَدْنَى بِالَّذِي هُوَ خَيْرٌ اهْبِطُواْ مِصْراً فَإِنَّ لَكُم مَّا سَأَلْتُمْ وَضُرِبَتْ عَلَيْهِمُ الذِّلَّةُ وَالْمَسْكَنَةُ وَبَآؤُوْاْ بِغَضَبٍ مِّنَ اللَّهِ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ كَانُواْ يَكْفُرُونَ بِآيَاتِ اللَّهِ وَيَقْتُلُونَ النَّبِيِّينَ بِغَيْرِ الْحَقِّ ذَلِكَ بِمَا عَصَواْ وَّكَانُواْ يَعْتَدُونَ
българската транслитерация: Уe из култум я муса лeн нaсбирa aля тaамин уахидин фeд’у лeна рaббeкe юхридж лeна мимма тунбитулaрду мин бaклиха уe къссаихa уe фумиха уe aдeсиха уe бaсaлиха, калe e тeстeбдилунeллeзи хууe eдняа биллeзи хууe хaйр(хaйрун), ихбиту мъсрaн фe иннe лeкум ма сeeлтум уe дурибeт aлeйхимуз зиллeту уeл мeскeнeту уe бау би гaдaбин минaллах(минaллахи), заликe би eннeхум кяну йeкфурунe би аятилляхи уe яктулюнeн нeбиййинe би гaйрил хaк(хaккъ), заликe би ма aсaу уe кану я’тeдун(я’тeдунe).
И рекохте: “О, Муса, не ще изтърпим (да се храним) с една и съща храна. Позови своя Господ за нас, да ни даде от онова, което земята ражда - от нейните зеленчуци, тикви, чесън, леща и лук.” Отвърна (Муса): “Нима ще замените по-доброто с по-лошо? (Тогава) слезте в Eгипет и там ще намерите онова, което търсите!” (После) ги сполетя бедността и бяха белязани с унижение. И поради това, че бяха отрекли знаменията на Аллах и бяха убили пророците несправедливо, те си навлякоха гнева на Аллах. Това бе (наказанието им), защото се противяха и престъпваха.
