« ал-Бакара »
« стих-60 »
وَإِذِ اسْتَسْقَى مُوسَى لِقَوْمِهِ فَقُلْنَا اضْرِب بِّعَصَاكَ الْحَجَرَ فَانفَجَرَتْ مِنْهُ اثْنَتَا عَشْرَةَ عَيْناً قَدْ عَلِمَ كُلُّ أُنَاسٍ مَّشْرَبَهُمْ كُلُواْ وَاشْرَبُواْ مِن رِّزْقِ اللَّهِ وَلاَ تَعْثَوْاْ فِي الأَرْضِ مُفْسِدِينَ
българската транслитерация: Уe изистeска муса ли кaумихи фe кулнадриб би aсакeл хaджeр(хaджeрe) фeнфeджeрeт минхуснeта aшрeтe aйна(aйнeн), кaд aлимe куллу унасин мeшрeбeхум кулю уeшрeбу мин ръзкъллахи уe ля тa’сeу фил aрдъ муфсидин(муфсидинe).
И когато Муса (Мойсей) помоли за вода за своя народ, рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” И дванадесет извора избликнаха от него. Вече всички хора знаеха своето място (чешмата) за пиене. “Яжте и пийте от препитанието на Аллах! Но не бъдете от развратените и не подстрекавайте!”
