« ал-Бакара »
« стих-285 »
آمَنَ الرَّسُولُ بِمَا أُنزِلَ إِلَيْهِ مِن رَّبِّهِ وَالْمُؤْمِنُونَ كُلٌّ آمَنَ بِاللّهِ وَمَلآئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ لاَ نُفَرِّقُ بَيْنَ أَحَدٍ مِّن رُّسُلِهِ وَقَالُواْ سَمِعْنَا وَأَطَعْنَا غُفْرَانَكَ رَبَّنَا وَإِلَيْكَ الْمَصِيرُ
българската транслитерация: Амeнeр рeсулю бима унзилe илeйхи мин рaббихи уeл му’минун(му’минунe), куллун амeнe билляхи уe мeляикeтихи уe кутубихи уe русулих(русулихи), ля нуфeррику бeйнe eхaдин мин русулих(русулихи), уe калю сeми’на уe aтa’на гуфранeкe рaббeна уe илeйкeл мaсир(мaсиру).
Пратеникът повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. И рекоха: „Ние не правим разлика между нито един от Неговите пратеници. Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането (ще тръгнем към Теб и ще срещнем твоя Лик).”
