« ал-Бакара »
« стих-282 »
يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ إِذَا تَدَايَنتُم بِدَيْنٍ إِلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى فَاكْتُبُوهُ وَلْيَكْتُب بَّيْنَكُمْ كَاتِبٌ بِالْعَدْلِ وَلاَ يَأْبَ كَاتِبٌ أَنْ يَكْتُبَ كَمَا عَلَّمَهُ اللّهُ فَلْيَكْتُبْ وَلْيُمْلِلِ الَّذِي عَلَيْهِ الْحَقُّ وَلْيَتَّقِ اللّهَ رَبَّهُ وَلاَ يَبْخَسْ مِنْهُ شَيْئًا فَإن كَانَ الَّذِي عَلَيْهِ الْحَقُّ سَفِيهًا أَوْ ضَعِيفًا أَوْ لاَ يَسْتَطِيعُ أَن يُمِلَّ هُوَ فَلْيُمْلِلْ وَلِيُّهُ بِالْعَدْلِ وَاسْتَشْهِدُواْ شَهِيدَيْنِ من رِّجَالِكُمْ فَإِن لَّمْ يَكُونَا رَجُلَيْنِ فَرَجُلٌ وَامْرَأَتَانِ مِمَّن تَرْضَوْنَ مِنَ الشُّهَدَاء أَن تَضِلَّ إْحْدَاهُمَا فَتُذَكِّرَ إِحْدَاهُمَا الأُخْرَى وَلاَ يَأْبَ الشُّهَدَاء إِذَا مَا دُعُواْ وَلاَ تَسْأَمُوْاْ أَن تَكْتُبُوْهُ صَغِيرًا أَو كَبِيرًا إِلَى أَجَلِهِ ذَلِكُمْ أَقْسَطُ عِندَ اللّهِ وَأَقْومُ لِلشَّهَادَةِ وَأَدْنَى أَلاَّ تَرْتَابُواْ إِلاَّ أَن تَكُونَ تِجَارَةً حَاضِرَةً تُدِيرُونَهَا بَيْنَكُمْ فَلَيْسَ عَلَيْكُمْ جُنَاحٌ أَلاَّ تَكْتُبُوهَا وَأَشْهِدُوْاْ إِذَا تَبَايَعْتُمْ وَلاَ يُضَآرَّ كَاتِبٌ وَلاَ شَهِيدٌ وَإِن تَفْعَلُواْ فَإِنَّهُ فُسُوقٌ بِكُمْ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَيُعَلِّمُكُمُ اللّهُ وَاللّهُ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمٌ
българската транслитерация: Я eйюхeллeзинe амену иза тeдайeнтум би дeйнин иля eджeлин мусeммeн фeктубух(фeктубуху), уeлйeктуб бeйнeкум кятибун бил aдл(aдли), уe ля йe’бe кятибун eн йeктубe кeма aллeмeхуллаху фeлйeктуб, уeлюмлилиллeзи aлeйхил хaкку уeлйeттeкъллахe рaббeху уe ля йeбхaс минху шeй’а(шeй’eн), фe ин кянeллeзи aлeйхил хaкку сeфихaн eу дaифeн eу ля йeстaтиу eн юмиллe хууe фeлюмлил уeлиюху бил aдл(aдли), уeстeшхиду шeхидeйни мин риджаликум, фe ин лeм йeкуна рaджулeйни фe рaджулун уeмрaeтани миммeн тeрдaунe минeш шухeдаи eн тeдъллe ъхдахума фe тузeккирe ъхдахумал ухра уe ля йe’бeш шухeдау иза ма дуу, уe ля тeс’eму eн тeктубуху сaгирaн eу кeбирaн иля eджeлих(eджeлихи), заликум aксaту индaллахи уe aкуeму лиш шeхадeти уe eдна eлля тeртабу илля eн тeкунe тиджарeтeн хадърaтeн тудирунeха бeйнeкум фe лeйсe aлeйкум джунахун eлля тeктубуха уe eшхиду иза тeбая’тум, уe ля юдаррa кятибун уe ля шeхид(шeхидун), уe ин тeф’aлю фe иннeху фусукун бикум, уeттeкуллах(уeттeкуллахe), уe юaллимукумуллах(юaллимукумуллаху), уaллаху би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
О, вярващи, когато си заемате един на друг заем за определен срок, записвайте го! И нека писар да записва помежду ви справедливо! И да не отказва писар да записва, както Аллах го е научил, и нека пише той, а да му диктува онзи, който е длъжник. И да се бои от Аллах, неговия Господ, и да не намалява нищо. А ако длъжникът е глупец или немощен, или не може да диктува, нека неговият настойник да диктува справедливо. И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната, другата да й напомни. И свидетелите да не отказват, когато бъдат призовани. И да не ви дотяга да го записвате (дълга), малък или голям, със срока му. Пред Аллах това е най-справедливото и най-правото за свидетелство, и най-подобаващото, за да не се подозирате, освен ако е текуща търговия помежду ви. Тогава не е прегрешение за вас, ако не я записвате. И взимайте свидетели, когато се спазарявате. И да не се посяга на писар или на свидетел. А ако го сторите, за вас е нечестивост. И бойте се от Аллах, да не загубите милостта му! Аллах ви учи, и Аллах всяко нещо знае най-добре.
