« ал-Бакара »
« стих-256 »
لاَ إِكْرَاهَ فِي الدِّينِ قَد تَّبَيَّنَ الرُّشْدُ مِنَ الْغَيِّ فَمَنْ يَكْفُرْ بِالطَّاغُوتِ وَيُؤْمِن بِاللّهِ فَقَدِ اسْتَمْسَكَ بِالْعُرْوَةِ الْوُثْقَىَ لاَ انفِصَامَ لَهَا وَاللّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ
българската транслитерация: Ля икрахe фид дини кaд тeбeййeнeр рушду минeл гaйй(гaййи), фe мeн йeкфур бит тагути уe ю’мин билляхи фe кaдистeмсeкe бил уруeтил ууска, лeнфисамe лeха, уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
Няма принуда във вярата (в системата на Аллах). Пътят на усъвършенстването (истината) и пътят на заблудата са ясно разграничени. Който отхвърли сатаните (и техния път) и повярва в Аллах (предпочете пътя, който води към Аллах), той се обвързва с най-здравата връзка (с водител от Него), която не се къса. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.
