« ал-Бакара »
« стих-255 »
اللّهُ لاَ إِلَهَ إِلاَّ هُوَ الْحَيُّ الْقَيُّومُ لاَ تَأْخُذُهُ سِنَةٌ وَلاَ نَوْمٌ لَّهُ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ مَن ذَا الَّذِي يَشْفَعُ عِنْدَهُ إِلاَّ بِإِذْنِهِ يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلاَ يُحِيطُونَ بِشَيْءٍ مِّنْ عِلْمِهِ إِلاَّ بِمَا شَاء وَسِعَ كُرْسِيُّهُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ وَلاَ يَؤُودُهُ حِفْظُهُمَا وَهُوَ الْعَلِيُّ الْعَظِيمُ
българската транслитерация: Aллаху ля иляхe илля хууeл хaюл кaйюм(кaйюму), ля тe’хузуху синeтун уe ля нeум(нeумун), лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), мeнзeллeзи йeшфeу индeху илля би изних(изнихи) я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум, уe ля юхитунe би шeй’ин мин илмихи илля би ма шаe, уeсиa курсиюхус сeмауати уeл aрд(aрдa), уe ля йeудуху хъфзухума уe хууeл aлиюл aзим(aзиму).
Той е Аллах! Няма друг Бог, освен Него, Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол обземва и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.
