« ал-Бакара »
« стих-249 »
فَلَمَّا فَصَلَ طَالُوتُ بِالْجُنُودِ قَالَ إِنَّ اللّهَ مُبْتَلِيكُم بِنَهَرٍ فَمَن شَرِبَ مِنْهُ فَلَيْسَ مِنِّي وَمَن لَّمْ يَطْعَمْهُ فَإِنَّهُ مِنِّي إِلاَّ مَنِ اغْتَرَفَ غُرْفَةً بِيَدِهِ فَشَرِبُواْ مِنْهُ إِلاَّ قَلِيلاً مِّنْهُمْ فَلَمَّا جَاوَزَهُ هُوَ وَالَّذِينَ آمَنُواْ مَعَهُ قَالُواْ لاَ طَاقَةَ لَنَا الْيَوْمَ بِجَالُوتَ وَجُنودِهِ قَالَ الَّذِينَ يَظُنُّونَ أَنَّهُم مُّلاَقُو اللّهِ كَم مِّن فِئَةٍ قَلِيلَةٍ غَلَبَتْ فِئَةً كَثِيرَةً بِإِذْنِ اللّهِ وَاللّهُ مَعَ الصَّابِرِينَ
българската транслитерация: Фe лeмма фeсaлe талуту бил джунуди, кялe иннaллахe мубтeликум би нeхeр(нeхeрин), фe мeн шeрибe минху фe лeйсe минни, уe мeн лeм ят’aмху фe иннeху минни илля мeнигтeрaфe гурфeтeн би йeдих(йeдихи), фe шeрибу минху илля кaлилeн минхум фe лeмма джауeзeху хууe уeллeзинe амену мeaху, калю ля такaтe лeнал йeумe би джалутe уe джунудих(джунудихи), кзлeллeзинe йeзуннунe eннeхум мулякуллахи, кeм мин фиeтин кaлилeтин гaлeбeт фиeтeн кeсирaтeн би изниллях(изнилляхи), уaллаху мeaс сабирин(сабиринe).
И когато Талут потегли с войските, рече: “Аллах ще ви изпита с една река. След това, който пие от нея, той не е с мен. С мен е онзи, който я вкуси само, също и онзи, който загребе с ръка само една шепа.” Но пиха (до насита) от нея, освен малцина измежду тях. А щом (реката) я преминаха, той (Талут) и повярвалите с него, рекоха: “Днес сме безсилни пред Джалут и войските му.” А онези, които се надяваха искрено да срещнат Лика на Аллах, рекоха: “Колко малки дружини с позволението на Аллах са надвивали многобройни тълпи! И Аллах е заедно с търпеливите.”
