« ал-Бакара »
« стих-234 »
وَالَّذِينَ يُتَوَفَّوْنَ مِنكُمْ وَيَذَرُونَ أَزْوَاجًا يَتَرَبَّصْنَ بِأَنفُسِهِنَّ أَرْبَعَةَ أَشْهُرٍ وَعَشْرًا فَإِذَا بَلَغْنَ أَجَلَهُنَّ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ فِيمَا فَعَلْنَ فِي أَنفُسِهِنَّ بِالْمَعْرُوفِ وَاللّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيرٌ
българската транслитерация: Уeллeзинe ютeуeффeунe минкум уe йeзeрунe eзуаджeн йeтeрaббaснe би eнфусихиннe eрбeaтe eшхурин уe aшра(aшрaн), фe иза бeлaгнe eджeлeхуннe фe ля джуняхe aлeйкум фи ма фeaлнe фи eнфусихиннe бил мa’руф(мa’руфи), уaллаху би ма тa’мeлюнe хaбир(хaбирун).
Вдовиците, които покойниците от вас оставят след себе си, да изчакат сами четири месеца и десет дена. Щом изпълнят срока, няма прегрешение за вас в онова, което вършат със себе си (според обичая). Сведущ е Аллах за вашите дела.