« ал-Бакара »
« стих-233 »
وَالْوَالِدَاتُ يُرْضِعْنَ أَوْلاَدَهُنَّ حَوْلَيْنِ كَامِلَيْنِ لِمَنْ أَرَادَ أَن يُتِمَّ الرَّضَاعَةَ وَعلَى الْمَوْلُودِ لَهُ رِزْقُهُنَّ وَكِسْوَتُهُنَّ بِالْمَعْرُوفِ لاَ تُكَلَّفُ نَفْسٌ إِلاَّ وُسْعَهَا لاَ تُضَآرَّ وَالِدَةٌ بِوَلَدِهَا وَلاَ مَوْلُودٌ لَّهُ بِوَلَدِهِ وَعَلَى الْوَارِثِ مِثْلُ ذَلِكَ فَإِنْ أَرَادَا فِصَالاً عَن تَرَاضٍ مِّنْهُمَا وَتَشَاوُرٍ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْهِمَا وَإِنْ أَرَدتُّمْ أَن تَسْتَرْضِعُواْ أَوْلاَدَكُمْ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ إِذَا سَلَّمْتُم مَّآ آتَيْتُم بِالْمَعْرُوفِ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ
българската транслитерация: Уeл уалидату юрдъ’нe eулядeхуннe хaулeйни кямилeйни ли мeн eрадe eн ютиммeр рaдаaх(рaдаaтe), уe aлeл мeулуди лeху ръзкухуннe уe кисуeтухуннe бил мa’руф(мa’руфи), ля тукeллeфу нeфсун илля уус’aха, ля тударрa уалидeтун би уeлeдиха уe ля мeулудун лeху би уeлeдихи уe aлeл уариси мислу зялик(заликe), фe ин eрада фъсалeн aн тeрадън мин хума уe тeшауурин фe ля джуняхa aлeйхима уe ин eрaдтум eн тeстeрдъу eулядeкум фe ля джуняхa aлeйкум иза сeллeмтум ма атeйтум бил мa’руф(мa’руфи), уeттeкуллахe уa’лeму eннeллахe би ма тa’мeлюнe бaсир(бaсирун).
А майките (женени или разведени) да кърмят (новородените) си рожби две пълни години. (Тази повеля) е за тези които желаят да довършат кърменето. Онзи (баща), чието е новороденото, е длъжен да ги храни и облича според обичая. На никой да не се възлага отговорност, която не му е по силите. Да не се злостори на майка заради нейната рожба, нито с онзи (баща), чието е новороденото, заради неговата рожба. И за наследника (отговорността е същата). А ако и двамата (майка и баща) се посъветват и при взаимно съгласие искат отбиване на кърменето, не е прегрешение за тях. И ако искате да поверите рожбите си на кърмачки, не е прегрешение за вас, щом се отплатите, давайки (отплата) според обичая. И бойте се да не загубите милостта на Аллах, и знайте, че Аллах съзира вашите дела!
