« ал-Бакара »
« стих-229 »
الطَّلاَقُ مَرَّتَانِ فَإِمْسَاكٌ بِمَعْرُوفٍ أَوْ تَسْرِيحٌ بِإِحْسَانٍ وَلاَ يَحِلُّ لَكُمْ أَن تَأْخُذُواْ مِمَّا آتَيْتُمُوهُنَّ شَيْئًا إِلاَّ أَن يَخَافَا أَلاَّ يُقِيمَا حُدُودَ اللّهِ فَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ يُقِيمَا حُدُودَ اللّهِ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْهِمَا فِيمَا افْتَدَتْ بِهِ تِلْكَ حُدُودُ اللّهِ فَلاَ تَعْتَدُوهَا وَمَن يَتَعَدَّ حُدُودَ اللّهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الظَّالِمُونَ
българската транслитерация: Eт тaляку мeррaтан(мeррaтани), фe имсакун би мa’руфин eу тeсрихун би ихсан(ихсанин), уe ля яхъллу лeкум eн тe’хузу мимма атeйтумухуннe шeй’eн илля eн йeхафа eлля юкима худудaллах(худудaллахи), фe ин хъфтум eлля юкима худудaллахи, фe ля джунахa aлeйхима фи мeфтeдeт бих(бихи), тилкe худудуллахи фe ля тa’тeдуха, уe мeн йeтeaддe худудaллахи фe уляикe хумуз залимун(залимунe).
Разводът е два пъти, след това или задръжте (жената) с добро, или я пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте дали на жените си, освен ако двамата се опасяват (спрямо брака) да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте! А които нарушават границите на Аллах, те са угнетителите.
