« ал-Бакара »
« стих-220 »
فِي الدُّنْيَا وَالآخِرَةِ وَيَسْأَلُونَكَ عَنِ الْيَتَامَى قُلْ إِصْلاَحٌ لَّهُمْ خَيْرٌ وَإِنْ تُخَالِطُوهُمْ فَإِخْوَانُكُمْ وَاللّهُ يَعْلَمُ الْمُفْسِدَ مِنَ الْمُصْلِحِ وَلَوْ شَاء اللّهُ لأعْنَتَكُمْ إِنَّ اللّهَ عَزِيزٌ حَكِيمٌ
българската транслитерация: Фид дуня уeл ахирaх(ахирaти) уe йeс’eлюнeкe aнил йeтама кул ъслахун лeхум хaйр(хaйрун) уe ин тухалитухум фe ъхуанукум уaллаху я’лeмул муфсидe минeл муслих(муслихи) уe лeу шаaллаху лe a’нeтeкум иннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
Питат те за земния и за отвъдния живот и за сираците. Кажи им: “Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” И ако съжителствате с тях, те са ваши братя. Аллах различава кой носи вреда и кой носи добро. А пожелаеше ли Аллах, би ви затруднил. И наистина Аллах е Всемогъщ, Премъдър.