« ал-Бакара »
« стих-200 »
فَإِذَا قَضَيْتُم مَّنَاسِكَكُمْ فَاذْكُرُواْ اللّهَ كَذِكْرِكُمْ آبَاءكُمْ أَوْ أَشَدَّ ذِكْرًا فَمِنَ النَّاسِ مَن يَقُولُ رَبَّنَا آتِنَا فِي الدُّنْيَا وَمَا لَهُ فِي الآخِرَةِ مِنْ خَلاَقٍ
българската транслитерация: Фe иза кaдaйтум мeнасикeкум фeзкуруллахe кe зикрикум абаeкум eу eшeддe зикра(зикрeн), фe минeн наси мeн йeкулу рaббeна атина фид дуня уe ма лeху фил aхирaти мин хaляк(хaлякън).
И щом изпълните своите обреди (спрямо хадж), споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно Го споменавайте! И който от хората каже: “Господи, въздай ни в земния живот!”, за него няма дял в отвъдния.
