« ал-Бакара »
« стих-177 »
لَّيْسَ الْبِرَّ أَن تُوَلُّواْ وُجُوهَكُمْ قِبَلَ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَلَكِنَّ الْبِرَّ مَنْ آمَنَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَالْمَلآئِكَةِ وَالْكِتَابِ وَالنَّبِيِّينَ وَآتَى الْمَالَ عَلَى حُبِّهِ ذَوِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينَ وَابْنَ السَّبِيلِ وَالسَّآئِلِينَ وَفِي الرِّقَابِ وَأَقَامَ الصَّلاةَ وَآتَى الزَّكَاةَ وَالْمُوفُونَ بِعَهْدِهِمْ إِذَا عَاهَدُواْ وَالصَّابِرِينَ فِي الْبَأْسَاء والضَّرَّاء وَحِينَ الْبَأْسِ أُولَئِكَ الَّذِينَ صَدَقُوا وَأُولَئِكَ هُمُ الْمُتَّقُونَ
българската транслитерация: Лeйсeл биррe eн тууeллу ууджухeкум къбeлeл мaшръкъ уeл мaгръби уe лякиннeл биррe мeн амeнe билляхи уeл йeумил ахъръ уeл мeляикeти уeл китаби уeн нeбиййин(нeбиййинe), уe атeл малe aля хуббихи зeуил курба уeл йeтама уeл мeсакинe уeбнeс сeбили, уeс саилинe уe фир ръкяб(ръкяби), уe eкамeс сaлятe уe атeз зeкят(зeкятe), уeл муфюнe би aхдихим иза ахeд(ахeду), уeс сабиринe фил бe’саи уeд дaрраи уe хинeл бe’с(бe’си) уляикeллeзинe сaдaку, уe уляикe хумул муттeкун(муттeкунe).
Обръщането на лицата ви на изток и на запад не е (показател за) праведност. Праведност е човек да вярва в Аллах и в Сетния ден (деня на сливането-срещата с Лика на Аллах), и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и да раздава от своето имане, въпреки любовта си към него, на роднините (близките) си и на сираците, и на нуждаещите се (възрастните, които не са в състояние да работят), и на пътника (в неволя), и на робите, и (за да бъдат освободени) на пленниците, и да отслужва молитвата, и да дава милостинята закат. И онези, които изпълняват своя обет (към Аллах и към хората) и са търпеливи в злочестие и беда, и по време на жестока битка - те са преданите и богобоязливите.
