« ал-Бакара »
« стих-165 »
وَمِنَ النَّاسِ مَن يَتَّخِذُ مِن دُونِ اللّهِ أَندَاداً يُحِبُّونَهُمْ كَحُبِّ اللّهِ وَالَّذِينَ آمَنُواْ أَشَدُّ حُبًّا لِّلّهِ وَلَوْ يَرَى الَّذِينَ ظَلَمُواْ إِذْ يَرَوْنَ الْعَذَابَ أَنَّ الْقُوَّةَ لِلّهِ جَمِيعاً وَأَنَّ اللّهَ شَدِيدُ الْعَذَابِ
българската транслитерация: Уe минeн наси мeн йeттeхъзу мин дунилляхи eндадeн юхъббунeхум кe хуббиллях(хуббилляхи), уeллeзинe амену eшeдду хуббeн лиллях(лилляхи), уe лeу йeраллeзинe зaлeму из йeрaунeл aзабe, eннeл куууeтe лилляхи джeмиaн, уe eннeллахe шeдидул aзаб(aзаби).
А една част от хората приемат за богове други (идолите), вместо Аллах и ги обичат, както Аллах трябва да се обича. А всъщност любовта на вярващите към Аллах е много по-силна. И угнетителите, когато настъпи моментът да вкусят мъчението, да можеха само да съзрат (осъзнаят), че цялата сила принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в мъчението.
